За първи път Пикар е започнал да регулира методите за измерване дължината на един градус и в 1669 година е определил дължината на небесната дъга и на земната дъга между Париж и Амиен, като е изчислил дължината на градуса на петдесет и осем хиляди и шестдесет тоаза2. От 1683 год. до 1718 год. Доминик Касини и Лахир са продължили измерването на Пикара до Дюнкерк и Колиур. Франсоа Касини и Лакаил са проверили това изчисление в 1739 година. Измерването дъгата на този меридиан е било продължено до Барцелона в Испания от Мешен. След смъртта на Мешен измерването дъгата на френския меридиан е било подновено от Араго и Био в 1807 година. Те продължили измерването до Балеарските острови. Дъгата се е простирала от Дюнкерк до Формантер и по средата се е пресичала от четиридесет и петия северен паралел, който се намира на равно разстояние от екватора и северния полюс. Това измерване е дало средната дължина на дъгата в един градус, равна във Франция на петдесет и седем хиляди двадесет и пет тоаза.
До това време само френските учени са се занимавали с тези измервания. В 1790 година, по предложение на Талейран, учредителното събрание издало указ, с който натоварило Академията на науките да намери единици за всички мерки и тежини. Борд, Лагранж, Лаплас, Монж и Кондорсе предложили за единица мярка за дължина да се вземе една десетмилионна част от четвъртината на меридиана, а за единица тежина — тежината на един кубически сантиметър дестилирана вода. Тези мерки са били и възприети.
Сетне тези определения на дължината на един градус от меридиана са се правили на различни места, а тъй като земното кълбо не е правилно кълбо, а елипсоид, то, за да се определи сплескаността му при полюсите, трябвало да се направят много измервания.
Мопертюи, Клеро, Камю, Льомоние, Утие и Целзий са направили измервания в Лапландия в 1736 година и са определили дължината на един градус на петдесет и седем хиляди четиристотин и деветнадесет тоаза.
Лакондамин, Буге, Годен, Хуан и Антонио Улоа са измерили градуса на меридиана в Перу в 1745 година, като са определили дължината му на петнадесет и шест хиляди седемстотин тридесет и седем тоаза.
Лайкал е измерил градуса на нос Добра Надежда в 1752 година и го е определил на петнадесет и седем хиляди тридесет и седем тоаза.
В 1774 година монасите Мер и Боскович са направили измервания между Рим и Римини и са изчислили дължината на градуса на петдесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и три тоаза.
Бекария в Пиемонт е определил дължината на градуса в 1762 и 1663 година на петдесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и осем тоаза.
В 1768 година астрономите Меизън и Диксън са измерили дъгата на меридиана в Северна Америка край Мериланд и Пенсилвания и са определили дължината на петдесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и осем тоаза. В деветнадесетия век са били направени измервания в Източна Индия, Бенгалия, Пиемонт, Финландия, Курландия, Хановер, Прусия, Дания и по други места. Англичаните и русите по-малко от другите са се занимавали с тези работи. Главната работа на англичаните е била извършена от Роа, който в 1784 година е сравнил френските мерки с английските.
Ако се съди по всички измервания, може да се каже, че дължината на градуса се равнява на петдесет и седем хиляди тоаза, т.е. двадесет и пет стари левги. По това изчисление определиха и окръжността на земното кълбо, като умножиха тази мярка с числото на градусите в земното кълбо, т.е. на 360, което се равнява на девет хиляди левги.
Всички измервания, вършени в различни места на земното кълбо, не бяха еднакви. Като взеха за средна дължина на градуса петдесет и седем хиляди тоаза, изчислиха, че дължината на метъра се равнява на една десет милионна част от четвъртината на земния меридиан, което се равнява на три фунта, единадесет линии и двеста деветдесет и шест хиляди от линията.
Това не е съвсем точно. Новите измервания показаха, че четвъртината от меридиана съдържа осемстотин петдесет и шест метра повече. Тази разлика на такова голямо разстояние не е важна, но математически метърът, взет за единица мярка, не е верен с две десет хилядни от линията.
Този метър не беше възприет от всички цивилизовани народи. Тъй, Англия и Русия не възприеха метричната система, въпреки преимуществата й. Белгия, Испания, Пиемонт, Холандия, Испанските колонии, Гърция, републиката Еквадор, Нова Гренада и Коста Рика го възприеха веднага.