— Мисля, че трябва да си изпразня мехура — каза той. — Пих доста уиски.
Тя сви рамене едва забележимо и се върна към вратата.
— Това не е толкова важно — каза той зад гърба й. Ала ръката й бръкна в джоба на сакото преди да изрече думите и когато той тръгна към вратата, тя се обърна срещу него с нож в ръка, готова за клане.
Движението му беше толкова бързо, че той забеляза ножа едва в последния момент и дори тогава по лицето му се изписа смайване, а не страх. Този израз бързо изчезна. След миг ножът се заби в него и разпра корема му с лекотата на острие, което реже сирене. Тя нанесе удара докрай, после го мушна повторно.
Когато кръвта пръсна, тя усети как в стаята нещо замъждука, тухлите и хоросанът потрепераха — затворникът трябваше да види струята, която изригна от него.
Тя успя да се наслади на тая гледка един дъх време, не повече, преди агнето да издаде хриптящо проклятие и вместо да се дръпне от ножа, както предвиждаше тя, направи крачка напред и изби оръжието от ръката й. То се завъртя по дъските на пода и вдигна шум. Той политна върху нея.
Зарови ръка в косата й и хвана кичур от нея в шепата си. Личеше си, че не го прави от жестокост, а от желание за бягство, защото още щом тя се отдръпна от вратата, той веднага пусна косата й. Тя падна до стената и вдигна глава нагоре да види как той се бори с дръжката на вратата, а със свободната си ръка затиска раните си.
Сега тя пипаше бързо. Пропълзя по пода към мястото, където лежеше ножа, вдигна го и се върна при мъжа в едно разтеглено движение. Той открехна вратата на няколко сантиметра, но това не беше достатъчно. Тя заби ножа в средата на гърба му, покрит със следи от дребна шарка. Той изрева и пусна дръжката на вратата. Тя вече изваждаше ножа и го заби в тялото му втори, после трети и четвърти път. И разбира се, обърка броя на ударите, които му нанесе, продължи да пръскаше злоба, задето той отказваше да падне и умре. Той залиташе из цялата стая, страховит и стенещ, кръв се лееше и лееше по бутовете и краката му. Най-подир след цялата тая смехотворна бъркотия той се гътна и пльосна на пода.
Нейде биеше камбана…
Едва сега тя разбра със закъснение, че агнето беше спряло да диша. Тя мина по опръскания с кръв под до мястото, където лежеше той, и попита:
— Стига ли ти?
После отиде да си измие лицето.
Когато тръгна по площадката, тя чу в стаята пъшкане — нямаше друга дума за това. Тя спря насред пътя и изпита изкушение да се върне обратно. Ала кръвта засъхваше върху ръцете й и лепкавата маса предизвикваше в нея погнуса.
В банята тя съблече блузата с цветята и изплакна първо дланите си, после опръсканите си ръце и накрая врата си. Обливането я охлади и ободри. почувства се добре. Като свърши това, тя изми ножа, изми мивката и се върна на площадката без да се избърше или да се облече.
Нямаше нужда и от двете. Стаята беше гореща като пещ от енергията на мъртвия, която пулсираше от тялото му. Енергията не беше отишла далеч. Кръвта на пода вече пълзеше към стената, където се криеше Франк, капчиците сякаш кипяха и се изпаряваха, когато стигаха до перваза. Тя гледаше очарована. Но не беше само това. Нещо ставаше с тялото. От него беше изсмукана всяка хранителна частица, тялото се гърчеше, сякаш неговите вътрешности напираха засмукани навън, газове съскаха в червата и гърлото му, кожата се разпадаше пред втренчения й поглед. След малко пластмасовите зъби хлътнаха в гърлото му, а венците около тях изсъхнаха.
Това стана за броени мигове. Всичко от тялото, което можеше да послужи за храна, беше изсмукано; люспите, които останаха, не можеха да послужат за храна и на въшките. Станалото й направи страхотно впечатление.
Внезапно лампата взе да мъждука. Тя погледна към стената в очакване да затрепери и да изхвърли любовника й от скривалището му. Само мътна светлина плъзна по закованите с гвоздеи щори.
— Къде си? — попита тя.
Стените мълчаха.
— Къде си?
Пак нищо. В стаята се захлади. Кожата на гърдите й настръхна. Тя погледна надолу към светещия часовник върху съсухрената ръка на агнето. Той тиктакаше, безразличен към апокалипсиса, който преживя неговия собственик. Показваше 4:41. Рори щеше да се върне някъде след 5:15 според интензивността на уличното движение. А дотогава тя трябваше да свърши доста работа.
Като събра синия костюм и останалата част от дрехите му, тя ги сложи в няколко пластмасови торби, сетне отиде да потърси по-голям чувал за останките. Тя очакваше, че Франк ще е тук и ще й помогне в труда, но след като той се спотайваше не й остана друг избор освен сама да си свърши работата. Когато тя се върна в стаята, разпадането на агнето продължаваше, макар и малко по-бавно. Може би Франк още намираше хранителни вещества, които да изсмуче от тялото, ала тя се съмняваше в това. Вероятно клетата снага, напълно лишена от костен мозък и от хранителни сокове, не можеше да запази целостта си. Когато тя опакова останките в чувала, те тежаха колкото малко дете, не повече. Вдигна чувала и вече се канеше да го занесе в колата, когато чу, че се отваря предната врата.