Погледът на Кърсти се плъзна покрай Джулия към шлифера, закачен в коридора. Мъжка габардинена дреха, все още мокра, висеше на една от куките.
— Рори тук ли е? — осмели се да попита тя.
— Не — рече Джулия. — Разбира се, че не е. Той е на работа. — Лицето й стана по-сурово. — За това ли се отби? — попита тя. — Да видиш Рори?
— Не, аз…
— Няма нужда да искаш от мен позволение, знаеш това. Той е голям мъж, двамата можете да правите каквото щете, по дяволите.
Кърсти не се опита да обсъжда въпроса. Рязката промяна я зашемети.
— Върви си — рече Джулия. — Не искам да говоря с теб.
Тя хлопна вратата.
Кърсти постоя разтреперана на стъпалото около половин минута. Тя не се съмняваше в това, което ставаше. Капещият шлифер, възбудата на Джулия, пламналото й лице, внезапната й ярост. Тя криеше любовник в дома си. Бедният Рори беше объркал всички признаци.
Тя се махна от прага и тръгна надолу към улицата. Куп въпроси се блъскаха в главата й. Поне един от тях изплува на повърхността: как да каже на Рори? Сърцето й щеше да се пръсне, не се и съмняваше. А тя, най-нещастната разказвачка на приказки, ще се опетни с новините, не беше ли така? Почувства, че скоро ще бликнат сълзите.
Но те не бликнаха; друго, много по-настойчиво усещане, я обзе в момента, когато стъпи от пътеката на паважа.
Някой я дебнеше. Тя усещаше погледа с тила си. Джулия ли беше? Нещо и подсказваше, че не е. Тогава любовникът. Да, любовникът.
Вече на безопасно място, далеч от сянката на къщата, тя изпита нуждата да се върне и надникне.
Във влажната стая Франк гледаше през дупчица, която беше направил в щорите. Посетителката, чието лице той смътно разпозна, наистина се взираше в къщата, точно в неговия прозорец. Сигурен, че тя изобщо не го вижда, той погледна към нея. Очите му се бяха спирали на много по-съблазнителни създания, ала нещо в нейната липса на чар привлече вниманието му. В неговия опит такива жени често бяха по-добри компаньонки от хубавици като Джулия. Те могат да бъдат приласкани или въвлечени в такива неща, които красавиците изобщо не могат да допуснат, и да бъдат благодарни за вниманието. Може би тази жена ще се върне пак? Той се надяваше, че ще се върне.
Кърсти огледа фасадата на къщата, ала тя изглеждаше някак безлична. Прозорците бяха или затворени, или със спуснати завеси. Чувството, че я наблюдават се обади още по-настойчиво; всъщност то беше толкова силно, че тя се обърна смутена.
Докато вървеше по Лодовико Стрийт, дъждът започна отново и тя го посрещна с одобрение. Той охлади срама и скри сълзите й, който бликнаха след малко.
3.
Джулия се върна разтреперана назад по стълбите и откри Бялата Връзка на вратата. Или по-скоро неговата глава. Този път без крайности, без лакомия и злост Франк беше отделил крайниците от трупа. Парчета кости и изсушено месо бяха пръснати из цялата стая.
От чревоугодника нямаше и следа.
Тя се обърна назад към вратата и го видя да й препречва пътя. Няколко минути бяха минали откакто го видя наведен над мъртвеца да смуче енергия от него. За това късо време той се беше променил неузнаваемо. На мястото, където преди се виждаха изсъхнали хрущяли, сега имаше недовършени мускули; мрежата на неговите артерии и вени беше изградена отново: те пулсираха със силата на ограбения живот. Имаше и наченки на коса, първична материя, може би дадена му поради липса на кожа върху грубата топка на неговата глава.
Нищо от тези украшения не подобряваше ни най-малко вида му. Всъщност в много отношения те го влошаваха. Преди едва ли можеше да се познае част от него, а сега навсякъде имаше късове от нещо човешко, които правеха още по-очевидна катастрофалната природа на неговите рани.
И по-лошото щеше да дойде. Той проговори, а когато говореше, глъсът му беше безспорно на Франк. Чуха се провлачени срички.
— Усещам болка — каза той.
Безвеждите му, наполовина затворени от клепачи очи очакваха всеки неин отговор. Тя се опита да подтисне гаденето, което я обзе, но знаеше, че измамата не е подходяща.
— Нервите ми работят отново — каза й той, — и от тях ме боли.
— С какво мога да ти помогна? — попита го тя.
— Може би… може би с някакви превръзки.
— Превръзки?
— Помогни ми да събера частите на тялото си.
— Ако искаш това.
— Аз имам нужда от много повече, Джулия. Трябва ми друго тяло.
— Друго? — каза тя. Ще дойде ли краят на всичко това?
— Какво има да губя? — отвърна той и се приближи до нея. Внезапната му близост я разтревожи много. Като долови страха, изписан върху лицето й, той спря.
— Скоро ще съм цял — обеща й той, — а когато това стане…
— По-добре да почистя — каза тя и извърна поглед от него.