— Когато това стане, скъпа Джулия…
— Рори ще се върне скоро.
— Рори! — Той сякаш изплю името му. — Скъпият ми брат! Как, за бога, можа да се омъжиш за такъв тъпак?
Обзе я пристъп на гняв към Франк.
— Аз го обичах — каза тя. После, след кратък размисъл, се поправи. — Мислех, че го обичам.
Смехът му само направи отвратителната му голота по-очебийна.
— Как можа да повярваш в това? — каза Франк. — Той е плужек. Винаги е бил. Никога не е имал вкус към приключенията.
— Не като теб.
— Не като мен.
Тя погледна надолу към пода; ръката на мъртвеца лежеше между тях. За миг почти я овладя отвращение от самата нея. Всичко, което правеше и мечтаеше да прави, през последните няколко дни се надигна срещу нея; така беше с парада на съблазняването, който свърши със смърт. Тя хвърли всичко за тази смърт, която се надяваше да свърши с прелъстяване. Толкова съм прокълната, колкото и той, помисли си тя; нито едно гнусно желание няма да се загнезди в главата му, ако преди това не е гукало и пляскало с крила в моята.
Е… стореното — сторено.
— Следвай ме — прошепна й той. В гласа му се долавяше хриптене. Той говореше като любовник. — Следвай ме… моля те.
— Ще те следвам — каза тя. — Обещавам ти.
— И тогава ще бъдем заедно.
Тя се намръщи.
— А какво ще правим с Рори?
— Под кожата ние сме братя — каза Франк. — Ще го накарам да усети свободата от това, чудото от това. Ти не му принадлежиш, Джулия. Никога не си му принадлежала.
— Не — каза тя. Това беше истина.
— Ние принадлежим един на друг. Ти го искаш, нали?
— Искам го.
— Знаеш ли, мисля си, че ако те имах, нямаше да съм отчаян — каза й той. — Не продадох ли тялото и душата си толкова евтино?
— Евтино?
— За удоволствие. За по-голяма чувственост. В теб… — тук той тръгна към нея. Този път думите му я задържаха; тя не отстъпи. — В теб аз можех да открия някакъв смисъл да живея.
— Аз съм тук — каза тя. Без много да му мисли тя се протегна и го докосна. Тялото беше горещо и влажно. Пулсът му сякаш биеше навсякъде. Във всяко нежно разклонение на нерв, във всяко поникнало сухожилие. Допирът я възбуди. Сякаш до този момент не вярваше, че той е истински. Сега го доказа безспорно. Тя беше създала този мъж или поне го беше възстановила със своя ум и своето коварство да му достави вещество. Ужасът, който изпита при докосването на това толкова уязвимо тяло, беше ужасът на собственика.
— Това е най-опасното време — каза й той. — Преди можех да се скрия. Бях практически едно нищо. Но вече не съм.
— Не. Помислих за това.
— Можем да го направим бързо. Трябва да съм силен и цял, на всяка цена. Съгласна ли си?
— Разбира се.
— След това ще дойде края на очакването, Джулия.
Пулсът му се ускори при тази мисъл.
Сетне той коленичи пред нея. Сложи недовършените си ръце на бедрата й, а след това — и устните си.
Отхвърляйки остатъците от отвращение, тя сложи ръка върху главата му и усети коса — копринена, като на бебе — и черупката на черепа му под нея. Той не беше станал по-нежен от последния път, когато я държеше в прегръдките си. Ала отчаянието я беше научило на изящното изкуство да изцеди кръв от камък; с времето тя щеше да добие любов от това отвратително нещо или да разбере как да направи това.
ОСЕМ
1.
През същата нощ прегърмя. Надигна се буря без дъжд и въздухът замириса на стомана.
Кърсти никога не спеше добре. Дори и в детството, макар че майка й знаеше люлчини песни да приспи цели народи, момиченцето не заспиваше лесно. Не бяха виновни лошите сънища, или поне това, което се влачеше до сутринта. Причината се криеше в самия сън — в действието да затвориш очи и да отслабиш контрола върху съзнанието си — нещо, за което тя поради своя темперамент не беше подходяща.
Тази нощ, изпълнена със силни гръмотевици и ярки мълнии, тя беше щастлива. Имаше оправдание да напусне смачканото си легло, да пие чай и да гледа заревото от прозореца си.
Това й даваше време за размисъл, а също и време да се върне към въпроса, който я безпокоеше откакто напусна къщата на Лодовико Стрийт. Ала тя все още не беше намерила отговора.
Едно особено съмнение я човъркаше. Да речем, че греши за онова, което е видяла? Да речем, че неправилно е възприела видимите неща и Джулия има съвършено обяснение за станалото? Тя ще загуби Рори на мига.
Но от друга страна можеше ли да мълчи? Не би могла да понесе мисълта за жена, която му се присмива зад гърба и използва неговата добрина и наивност. От тази мисъл кръвта й кипна.
В момента единствено възможно бе да чака и да бди, да види ще може ли да събере някои неопровержими доказателства. Ако нейното най-лошо предположение се потвърди, тя нямаше друг избор, освен да разкаже на Рори всичко, което е видяла.