При вида на тая гадост Кърсти извърна очи и запълзя към края на стълбите.
Вторият етаж не предлагаше никакво истинско скривалище, разбира се, нито път откриваше път за бягство, освен възможността да се хвърли от някой прозорец. Ала като видя жестоката утеха, която Франк предложи на своята любовница, скачането й се видя далеч по-доброто решение. При падането можеше да счупи част от тялото си, но това щеше да лиши чудовището от по-нататъшно подхранване.
Фойерверките изсъскаха и спряха, поне така изглеждаше; площадката тънеше в опушен мрак. Кърсти по-скоро се препъваше, отколкото вървеше по нея, като плъзгаше пръсти по стената.
Долу тя чу отново стъпките на Франк. Той беше свършил с Джулия.
Сега думите му звучаха така, сякаш тръгва нагоре по стълбите. Произнасяше все същата кръвосмешителна покана:
— Ела при тате.
Стори й се, че ценобитите виждат голямата веселба, която се вихреше, и няма да се намесят, докато не остане само един играч: Франк. Тя беше залог за тяхното удоволствие.
— Копелета! — простена Кърсти с надеждата да я чуят.
Тя стигна до края на площадката. Пред нея се намираше стаята с вехториите. Имаше ли в нея достатъчно голям прозорец, през който да се провре? Ако е така, тя щеше да скочи и да ги прокълне — да ги прокълне всичките. И бога, и дявола, и другите между тях, ще ги прокълне с единствената надежда, че бетонът бързо ще й види сметката.
Франк отново я викаше, вече почти в края на стълбите. Тя завъртя ключа в ключалката, отвори вратата на килера и хлътна вътре.
Да, тук имаше прозорец. Той беше без завеса и лунната светлина, падаща през него на необикновено красиви петна, осветяваше хаоса от мебели и сандъци. Тя мина през бъркотията към прозореца. Той беше заклинен с отвор от пет-шест сантиметра за проветряване на стаята. Тя пъхна пръсти под рамката и се опита да го отвори достатъчно, за да се промуши, ала черчевето беше толкова раздуто, че ръцете й нямаха достатъчно сили за това.
Тя бързо потърси нещо като лост, а част от ума й хладнокръвно броеше крачките, които нейният преследвач трябваше да измине до края на площадката. По-малко от двайсет, реши тя, докато сваляше чаршафа от един сандък за чай, само за да открие как един мъртвец я гледа от там с див поглед. Беше разкъсан на десетина места, с раздробени и сгънати ръце, с крака, свити към челюстта. Когато вече се канеше да изпищи, тя чу гласа на Франк до вратата:
— Къде си? — питаше той.
Тя затули с ръка устата си, за да спре вика на погнуса от станалото. След като го стори, дръжката на вратата се завъртя. Тя се сниши зад едно съборено канапе, сподавила вика си.
Вратата се отвори. Тя чу дишането на Франк, то беше малко затруднено, чу тропота на дебелите му подметки по дъските. После долови звука на затваряща се врата. Бравата щракна отново. Тишина.
Тя изчака докато преброи до тринайсет, сетне изскочи от укритието си, като донякъде очакваше, че той е още в стаята и дебне да й счупи врата. Не, той беше излязъл.
От сдържане на дишането викът нарастваше и сега я налегна нещо много досадно: хълцане. Новата неприятност, толкова неочаквана, че не успя да я подтисне, звучеше като трясък на пистолет. Ала вече нямаше обратен път през площадката. Франк изглежда беше достатъчно далеч, за да я чуе. Когато мина край ковчега от сандъци за чай и се върна към прозореца, изненада я второ хълцане. Тя тихо притисна корема си, ала всичко беше напразно. Последва трето и четвърто хълцане, докато се опитваше още веднъж да отвори прозореца. И това беше безплодно усилие; прозорецът нямаше и намерение да отстъпи.
Помисли набързо дали да не счупи стъклото и да извика за помощ, ала веднага отхвърли идеята. Франк ще й изсмуче очите преди още съседите да се стреснат от сън. Вместо това тя се върна по дирите си до вратата и я отвори с трясък. Нямаше и помен от Франк, доколкото очите й можеха да проникнат в сянката. Тя внимателно отвори малко по-широко вратата и излезе на площадката.
Тъмата беше като на живо същество, задушаваше я с гадни целувки. Тя направи три крачки без никаква опасност, после направи и четвъртата. На петата, нейното щастливо число, тялото й стори нещо самоубийствено. Тя хлъцна, а ръката й закъсня да прикрие устата, преди да се чуе звука.