Този път хълцането нямаше да мине нечуто.
— А, ето те — рече сянката и Франк се измъкна от спалнята да й отреже пътя. От яденето беше станал по-широк — изглеждаше широк колкото площадката — и вонеше на месо.
Нямаше какво да губи. Тя изкрещя мръсен убиец, когато той пристъпи към нея. Той се отнесе безстрастно към ужаса й. Когато останаха няколко сантиметра между нейното тяло и ножа му, тя се хвърли встрани и видя, че с петата крачка е стигнала до стаята на Франк. Тя мина с препъване през отворената врата. Той я подгони светкавично, преливащ от наслада.
В тази стая имаше прозорец, тя знаеше; самата тя го счупи едва преди няколко часа. Ала тъмнината беше толкова дълбока, че тя се движеше като сляпа, нямаше и проблясък на лунен лъч, който да помогне на зрението й. Франк също беше объркан, така изглеждаше. Той я извика сред обвилата го черна смола; съскането на ножа във въздуха се сля с вика му в момента, когато той разсече въздуха: насам-натам, насам-натам. Тя заотстъпва пред свистенето, кракът й се спъна в омотаното в превръзки месиво на пода. В следващия миг тя политна, ала не се просна тежко на дъските, а върху една мръсна маса — тялото на Рори. От гърлото й се изтръгна вик на ужас.
— Ето те и теб! — каза Франк. Съскането на ножа внезапно се приближи, той минаваше само на сантиметри от главата й. Ала тя оглуша за свистенето. Беше сложила ръце на тялото под нея и приближаващата смърт не представляваше нищо в сравнение с мъката, която почувства сега от докосването до него.
— Рори! — простена тя, зарадвана от това, че неговото име е на устата й, когато ножът наближаваше.
— Точно така — каза Франк. — Рори.
По някакъв необясним начин обсебването на името на Рори беше несравнимо с открадването на неговата кожа, поне така й подсказа страхът. Кожата беше нищо. Свине и кожи, змии и кожи. Те бяха подплатени с мъртви клетки — умиращи, израстващи и отново умиращи. Но името? Това беше зов, който навяваше спомени. Тя не ще остави Франк да заграби името.
— Рори е мъртъв — каза тя. Думите я ужилиха, и със жилото призракът на мисълта…
— Млък, бейби… — каза й той.
— …да речем, че ценобитите очакваха Франк да се назове сам. Не спомена ли посетителят в болницата нещо за изповедта на Франк?
— Ти не си Рори — каза тя.
— Ние знаем това — дойде отговорът, — но никой друг не се досеща.
— Кой си ти тогава?
— Бедното дете. Май си изкара акъла, а? Хубаво нещо, защото…
— Кажи поне кой си.
— …така е по-безопасно.
— Кой?
— Млък, бейби — каза той и спря в мрака до нея, лицето му дойде само на сантиметри от нейното. — Всичко ще стане толкова естествено като дъжда.
— Да?
— Да. Тук е Франк, бейби.
— Франк?
— Точно така.Франк.
С тези думи той нанесе смъртоносния удар, ала тя чу как той се приближава в мрака и избегна благословията му. След миг камбаната удари отново и голата крушка в средата на стаята примигна. В мъждукащата й светлина тя видя Франк до брат си, забил ножа в бута на мъртвеца. Когато го измъкна от тялото, той отново спря поглед върху нея.
Чу се нов звън на камбани и той, вече на крака, щеше да скочи върху нея… ако не беше гласът.
Той произнесе името му тихо, сякаш викаше дете на игра:
— Франк.
Лицето му помръкна за втори път през тази нощ. Някакво объркване премина по него, в петите си усети ужас.
Той бавно извърна глава да погледне към говорещия. Той беше ценобит с бляскави куки. Зад него Кърсти видя три други фигури с анатомия като каталог на уродливостта.
Франк метна поглед назад към Кърсти.
— Ти си направила това — каза той.
Тя кимна.
— Излез от тук — каза един от новодошлите. — Сега това вече не е твоя работа.
— Мръсница! — кресна пронизително Франк срещу нея. — Курва! Лъжлива шибана курва!
Порой от яростни думи я заля, докато отиваше към вратата. Когато сложи длан върху дръжката на вратата, тя чу приближаващите му стъпки и се обърна да види, че той стои на педя от нея, а ножът му е на косъм от нейното тяло. Ала той беше прикован там и не можеше да се помръдне от мястото си.
Те забиха куките си в него, в плътта на ръцете и краката му, продупчиха месото на лицето му. Приковаха го с куките и веригите, които държаха опънати. Чу се тъп звук, когато съпротивлението му опъна зъбците на куките в неговите мускули. Устата му се отвори широко, шията и гърдите му се разпраха.
Ножът се изплъзна от пръстите му. Той изригна последно несвързано проклятие към нея, тялото му се затресе чак сега, когато те предявиха правата си върху него. Сантиметър по сантиметър го изтеглиха назад към средата на стаята.