Выбрать главу

Но мирисът на изгоряло беше само началото. Едва го беше доловил и дъхът на пет-шест други неща нахлу в съзнанието му. Миризмите, които едва усещаше до сега, станаха изключително силни. Тънкият дъх на откраднатите цветя, мирисът на боя от тавана и на смола от дъските под краката му — всичко това изпълни съзнанието му. Той даже надуши мрака зад вратата и в него — изпражненията на стотици хиляди птици.

Прикри с ръка носа и устата си да спре яростния пристъп, който го обземаше, ала вонята от потта на пръстите му го замая. Щеше да повърне, ако не бяха свежите усещания, които нахлуваха в него от всеки нерв, усещания с вкуса на цветни пъпки.

Изглежда изведнъж усети сблъсъка на малки прашинки с кожата си. Всеки дъх стържеше устните му, всяко мигване разяждаше очите му. Злъч кипеше дълбоко в устата му и парченцата от вчерашното телешко, останали между зъбите му, предизвикваха спазми във вътрешните му органи, сякаш при това върху езика му се отделяха капчици сос от печеното месо.

Ушите му бяха не по-малко чувствителни. Главата му се изпълваше със стотици оглушителни шумове, някои от които се зараждаха в него. Въздухът, който се блъскаше в тъпанчетата му, беше тайфун, газовете в червата му носеха буря. Ала имаше и други звуци — безброй звуци — които го нападаха от някакво място извън него. Нечии гласовете се надигаха сред гняв, прошепнати признания в любов, ръмжене и сумтене, сълзи, откъслеци от песни.

Не чуваше ли той сега света — утринната неразбория в хиляди къщи? Нямаше никаква възможност да слуша; какафонията отнемаше и най-малката възможност за анализ на ума му.

Ала имаше и нещо по-лошо. Очите! О, боже небесни, той никога не бе си представял, че те могат да му причинят толкова мъка; на него, който си мислеше, че нищо на тази земя не може да го трогне. Сега той се въртеше. И навсякъде — поглед!

Гладката мазилка на тавана представляваше внушителна география на мазките с четка. Гънките на изгладената му риза бяха непоносимо произведение от нишки. На ъгъла видя как червей пълзи по главата на едно мъртво гълъбче, което примигна с очи към него, щом забелязва, че го гледа. Стига! Стига!

Ужасен от гледката, той затвори очи. Но вътре в него имаше повече, отколкото вън; спомени, които го запратиха на границата на безчувствеността. Той сучеше мляко от майка си и се препълваше; усещаше ръцете на своя близнак, обвити около него (борба ли беше или братска прегръдка? И в двата случая той се задъхваше). И още, много повече. Кратък живот на чувствата, всичките записани със съвършена ръка в кората на мозъка му, съсипващи го с тяхната настойчивост да си ги спомни.

Той усети, че е на границата да избухне. Сигурно светът извън главата му — стаята, всички птици зад вратата — всичко това, въпреки неговата крещяща прекаленост, не можеше да бъде така съкрушително, колкото собствените му спомени. Нещо повече, помисли си той и се опита да отвори очи. Но те не можеха да се отлепят. Сълзи, гной или игла с конец ги бяха запечатали.

Спомни си лицата на ценобитите: куките, веригите. Не са ли приложили подобна хирургия и върху него, не са ли го затворили зад очите му с парада на неговата история?

От уплаха за здравето си той захвана да ги вика, макар да не беше съвсем сигурен, че те са наблизо и ще го чуят.

— Защо? — попита той. — Защо постъпихте така с мен?

Ехото на думите му гърмеше в ушите му, но той едва ли му обръщаше внимание. По-смислените впечатления изплуваха от миналото, за да го терзаят. Детството още се точеше по езика му (мляко и безсилие), ала сега към тях се примесваха и чувствата на зрял човек. Той беше пораснал! Имаше мустаци, беше силен, с тежки ръце, голямо нещо.

Младежките удоволствия имаха зова за нещо ново, ала годините пълзяха, лекото чувство загуби своята сила, за това трябваше все по-солидна практика. И те дойдоха отново, прекалено язвителни, за да бъдат грозни в мрака на задната част на главата му.

Усети непознат вкус върху езика си: горчив, сладък, кисел, солен; миришеше на подправки, изпражнения и косата на майка му; видя градове и небеса; видя бързина, видя дълбини; разчупи хляб с хора, сега вече покойници, опари го жарката им слюнка по бузите му.