Есхил
Прикованият Прометей
ВЛАСТ
СИЛА
ХЕФЕСТ
ПРОМЕТЕЙ
ХОР ОТ ОКЕАНИДИ
ИÒ
ХЕРМЕС
ПРОЛОГ
ВЛАСТ
Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,
в пустинната и непристъпна Скития1.
Ти, Хефесте, велението бащино
ще трябва да изпълниш — към скалистите
била, ей там, ще приковеш бунтовника
пристегнат със веригите стоманени.
Че той открадна твойто цвете — пламъка
всемощен — и го подари на смъртните.
Пред боговете ще плати греха си той,
за да научи как се тачи царска власт
и да забрави любовта към людете.
ХЕФЕСТ
Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед
изпълнихте и ето ви, свободни сте.
А аз не смея него, кръвно близкия,
да прикова над бездната на бурите.
И все пак трябва да посмея. Страшно е
да пренебрегна Зевсовата заповед.
(Към Прометей.)
О, ти, премъдър сине на великата
Темида2! Пряко волята на двама ни
ще те пригвоздя здраво към безлюдната
скала, където людска реч и смъртен взор
не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной,
ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти
да скрие зрака нощ пъстрооблечена
и слънце да стопи сланата утринна.
И непрестанно ще те гложде болката —
че твоят избавител, знай, не е роден.
Това спечели с любовта към хората!
Сам бог, на боговете ти презря гнева
и с прекомерен дар почете смъртните.
Затуй ще бдиш на този връх безрадостен —
изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор.
Ще екнат всуе твоите ридания
и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс!
Безмилостни са всички нови властници.
ВЛАСТ
Недей се бави с безполезно вайкане!
Мрази го! Бог е, но на боговете е
пръв враг — той даде твоя дар на смъртните!
ХЕФЕСТ
Могъщи са роднинството и дружбата.
ВЛАСТ
Но можеш ли да не изпълниш волята
на Зевс? Това не те ли плаши повече?
ХЕФЕСТ
Ти винаги си дръзка и безмилостна!
ВЛАСТ
Не ще помогнат сълзите. Не се труди
с напълно безполезното, напусто е!
ХЕФЕСТ
Уви, проклет да бъде занаятът ми3!
ВЛАСТ
Защо пък? Да ти кажа право, твоето
изкуство няма дял в злочестините му.
ХЕФЕСТ
Все пак, на някой друг да бе се паднало!
ВЛАСТ
Да, всеки носи тежки задължения.
Едничък е свободен Зевс, властителят.
ХЕФЕСТ
Разбрах това и нямам възражения.
ВЛАСТ
Тогава бързо му сложи оковите —
баща ти да не види, че бездействуваш.
ХЕФЕСТ
Това са железата за ръцете му.
ВЛАСТ
Сложи ги на ръцете му и здраво бий
със млата! Прикови го върху зъбера!
ХЕФЕСТ
Готово е, безукорно е сторено,
ВЛАСТ
По-силно бий, недей отпуща никъде!
Той знае път и в безизходни трудности!
ХЕФЕСТ
Навеки е пригвоздена ръката му.
ВЛАСТ
Тъй! Прикови и другата — да види той.
мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!
ХЕФЕСТ
Със право би ме укорил единствен той.
ВЛАСТ
Забий сега стоманен клин със остър зъб
и пронижи от край до край гърдите му!
ХЕФЕСТ
Ах, Прометее! Плача над бедите ти!
ВЛАСТ
Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля
на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!
ХЕФЕСТ
Ти виждаш, всичко туй не е за гледане!
ВЛАСТ
Да, виждам, виждам, той получи своето!
Сега с верига окови ребрата му!
ХЕФЕСТ
Да, зная сам! Не заповядвай толкова!
ВЛАСТ
Ще заповядвам и ще ти крещя дори!
Я слез и в железа стегни нозете му!
ХЕФЕСТ
Без много мъка и това е свършено.
ВЛАСТ
Бий здраво — да се впият във месата му!
Строг властник ти възложи тази работа!
ХЕФЕСТ
Езикът ти прилича на лицето ти.
ВЛАСТ
Бъди мекосърдечен, но за моята
суровост и за моя гняв не ме кори!
ХЕФЕСТ
Да тръгнем вече, в железа е целият!
ВЛАСТ
(Към Прометей.)
Злодействувай, кради небесни дарове,
дарувай еднодневките! Ще могат ли
да снемат част от участта ти смъртните?
За боговете ти си Промислителят4!
О, не! На тебе трябват промислители —
чрез тях да се избавиш от веригите!
(Власт, Сила и Хефест излизат.)
ПРОМЕТЕЙ
Свещен ефир5 и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и вий, усмихнати
вълни в морето! Земьо всекърмилнице,
1
Според представите на древните гърци Скития се простирала на север и североизток от Черно море, та до водите на бог Океан. Според Есхил Прометей не е бил прикован в Кавказ, а далече някъде на север, в Скития. За Кавказ Прометей говори като за област, която е далече от мястото на приковаването му.
2
4
5