Кажи, ако за теб не е мъчително.
ПРОМЕТЕЙ
За мен и да говоря, е болезнено,
и да мълча. От вси страни нещастия!
И тъй, когато боговете почнаха
вражда и се роди междуособица
(едни желаеха да смъкнат Кроноса
от власт и Зевс да зацарува, други пък
със всички сили срещу Зевс въстанаха),
реших да дам тогава на титаните11,
родени от Уран и Гея, най-добри
съвети. Не успях — те пренебрегнаха
надменно моите мъдри увещания
и смятаха да властвуват е насилие.
А майка ми Темида-Гея (много са
названията, но един е образът)
отдавна беше ми предрекла
какво ще има да се случи в бъдеще —
че трябва не със сила, не с могъщество,
а с хитрост да се борят за победата.
Когато им излагах туй вещание,
дори със поглед те не ме зачетоха.
Като видях това, реших, че най-добре
ще бъде, ако ние двама с майка ми
решим да станем Зевсови поддръжници.
Благодарение на мене адските
дълбоки бездни скриха както Кроноса,
така и всички негови съратници.
И ето, властелинът на безсмъртните
ми се отплаща с тези наказания.
Да, болест е, вродена на тираните,
да нямат вяра в своите приятели.
Поискахте да знаете причината
за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я.
Щом сяда на престола бащин, почва той
да разпределя почетните длъжности
сред боговете, да раздава властите.
За бедния човешки род ни думица
не каза. Щял да го изтреби целия,
за да изникне ново поколение.
Единствен аз оспорих тези планове.
Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.
Не слязоха избити в преизподнята.
Затуй стоя превит под тези бедствия,
ужасни за страдалеца, за зрителя —
покъртващи. Бях милостив към хората —
не срещнах милост, а така безжалостно
разбит, вися — за Зевс позорно зрелище.
ХОР
С душа от камък, със сърце безчувствено
е онзи, който не скърби пред твоите
страдания! О, да не бях ги виждала!
Видях ги аз, и болка сви сърцето ми!
ПРОМЕТЕЙ
Да, жалък съм за своите приятели.
ХОР
Ти може би си сторил нещо повече?
ПРОМЕТЕЙ
На смъртните отнех да виждат края си.
ХОР
А как намери цяр за туй страдание?
ПРОМЕТЕЙ
Надежди слепи вселих във душите им.
ХОР
Голяма благодат си дал на смъртните.
ПРОМЕТЕЙ
Освен това, дарувах им и огъня.
ХОР
Как? Огън имат днес и еднодневките?
ПРОМЕТЕЙ
А той ще им разкрие много работи.
ХОР
И Зевс за тези твои провинения…
ПРОМЕТЕЙ
… ме мъчи и не намалява мъките.
ХОР
Не ще ли имат свършек теглилата ти?
ПРОМЕТЕЙ
Тук важи само неговото хрумване.
ХОР
Как тъй? Какво очакваш? Та не виждаш ли,
че си сгрешил? А как — да не приказваме:
нерадост е за мен, за теб — страдание.
Но стига. Помисли за изход някакъв.
ПРОМЕТЕЙ
Когато сам не страдаш, твърде лесно е
да увещаваш и кориш разбития
от зло. Аз знаех всичко предварително.
Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!
Пострадах сам, помагайки на хората.
Не мислех, че в такива страшни бедствия
ще съхна върху зъбери приоблачни,
че този пуст връх ще ми бъде жребият.
Недейте плака вече за сегашното,
а слезте на земята, чуйте бъдната
съдба, та всичко, всичко да узнаете.
Послушайте ме, чуйте; помогнете ми
в бедата! Броди нашето нещастие —
днес едного сполита, утре — другиго.
ХОР
Прометее, с готовност словата ти аз
ще послушам. Със пъргави млади нозе,
ето, скачам от моята бърза кола,
от свещения етер, от птичия брод,
и заставам на тая скалиста земя,
че желая докрай
да узная за твоите мъки.
(Хорът слиза от колесницата си. На крилат кон долита Океан.)
ОКЕАН
Аз преминах далечни земи и дойдох,
Прометее, при тебе. Донесе ме тук
тази птица с чевръсти крила. Не е юзди —
с мисълта си напътвах летежа й аз!
В тия тежки беди ти съчувствувам, знай!
Мисля, тъй повелява роднинската кръв
да постъпвам сега,
а пък вън от рода си не зная кого
бих могъл да почитам така, както теб.
Ти ще видиш, че вярно е всичко това.
Не обичам ласкателства. Хайде сега,
обади ми какво да направя за теб,
и ти няма да кажеш, че имаш другар
по-надежден от мен, Океана.
ПРОМЕТЕЙ
Какво, и ти ли идеш — теглилата ми
да гледаш? Как, оставяйки потока си
и тъмните скали на пещерите си,
посмя да дойдеш тук, в железородната
земя12? Какво, да гледаш участта ми ли,
11
Титаните били дванадесет деца на Уран (Небе) и Гея (Земя). Те свалили от престола баща си и завладели света, над който зацарувал Кронос. По-късно Кроносовият син Зевс, подпомогнат от Прометей и Темида, свалил от власт баща си и го затворил заедно с титаните в Тартара.