ВТОРИ СТАЗИМ
ХОР
Първа строфа
Нека всевластникът Зевс
нивга в мисълта ми
скверно упорство не вложи,
нека тача боговете
винаги с пир благочест,
с кръв на тлъсти бикове там,
край потока
вечен на моя баща
Океан,
нека в думи не греша,
нека бъде вечно с мене
и не чезне тази мъдрост!
Първа антистрофа
Сладко е в смели мечти
тихо да прекараш
дългите дни на живота
и да храниш с ясна
радост доволна душа.
Тръпна аз, като виждам как
в страшни мъки
чезнеш на тия скали.
Ти пред Зевс,
Прометее, нямаш страх —
прекомерно си почел
смъртния човешки род.
Втора строфа
Той плати ли с любов любовта?
О приятелю, имаш ли помощ
и подкрепа от смъртните? Та не видя ли
немощта, под която лежи,
удавен в тъма, в слепота,
като призрак човешкият род?
Смъртният никога няма.
с остър ум да отклони
Зевсовата твърда воля.
Втора антистрофа
Прометее, научих това
от горчивата твоя неволя.
Друга песен достигна до мен — не оная,
с която те славех преди
при твоето брачно легло,
по сватбарски — когато, склонил
с дарове мойта сестрица
Хезиона23, ти я взе —
ложе да споделя с тебе.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
(Втурва се Иò.)
ИÒ
Във каква страна, сред какви племена
съм дошла? Кой си ти, окован в железа
върху бурния връх? За каква вина
си осъден на гибел? Кажи ми къде
съм дошла, като бродя без отдих?
Ах, ах!
О, пак ме жилна стършелът, горко ми!
Земеродени Аргосе, иди си!
Ах, тръпна пред стоокия си пастир!
Ето го, иде с коварство във погледа!
Дори умрял не го прибра земята,
върна се той от долу,
ада е минал
и ме преследва. И блуждая аз,
гонена, гладна, по морските пясъци.
Строфа
Свири след мене тръстика, намазана
с восък, приспивна мелодия.
Страшно е, страшно е!
Де ме водят блудните стъпки?
Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,
та ме хвърли така
безсърдечно в такива ужасни беди?
Ах, с бесен, с нечовешки страх
измъчваш мене, безумната девойка!
С огън срази ме, в земята ме скрий
или пък
дай ме на стръвното море!
Не отхвърляй, царю,
моите молитви!
О, стига ме е мъчил този
безкраен път! И няма как да разбера
къде ще свърши злото!
На рогатата девойка
чуваш ли гласа?
ПРОМЕТЕЙ
Как да не чувам щерката Инахова24,
подгонена от стършела? Разпали тя
страстта у Зевса и сега, намразена
от Хера, броди в тия дълги пътища.
ИÒ
Антистрофа
Как си научил на татка ми името?
Кой си ти, който със истинско
име злочестата
мене призоваваш, о злочести?
Ти назова божия бич, който безспир
ме гори и суши
със ужасна жила, и аз нямам покой!
Ах, гладна, със безумен бяг
достигам тук устремена и разбита —
жертва на злобната Херина мъст!
И кой ли
клетник — уви! — като мене днес,
като мене страда?
Моля те, ясно
кажи какви беди ще трябва
да изтърпя! И средство, цяр за болката
кажи ми, ако знаеш.
Говори пред таз, която
броди сред беди!
ПРОМЕТЕЙ
Ще отговоря ясно на въпроса ти,
без всякакви загатвания, с проста реч,
тъй както подобава на приятели —
пред теб е Прометей, огнедарителят.
ИÒ
Велики благодетелю на смъртните!
Злочести Прометее! За какво е туй?
ПРОМЕТЕЙ
Току-що спрях да плача над теглата си.
ИÒ
А моята молба ще пренебрегнеш ли?
ПРОМЕТЕЙ
Добре, ще ти открия всичко. Питай ме.
ИÒ
Кажи ми кой те прикова над бездната.
ПРОМЕТЕЙ
Умът на Зевса и чукът на Хефеста.
ИÒ
Каква вина изкупваш чрез страдание?
ПРОМЕТЕЙ
Това, което казах, е достатъчно.
ИÒ
Кажи сега, кога за мене, бедната,
ще дойде край на моите страдания?
ПРОМЕТЕЙ
Не искай туй — за тебе ще е по-добре.
ИÒ