Защо ще криеш бъдните ми бедствия?
ПРОМЕТЕЙ
Не ми се свиди този дар, повярвай ми.
ИÒ
Но ти си в колебание. Защо така?
ПРОМЕТЕЙ
Не се решавам да сломя сърцето ти.
ИÒ
Не ме щади, това за мен е сладостно.
ПРОМЕТЕЙ
Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.
ХОР
Почакай. Достави ни удоволствие —
за болестта, за участта й гибелна
да чуем да ни каже тя, с устата си.
След туй кажи какво я чака в бъдеще.
ПРОМЕТЕЙ
Ио, ти трябва да изпълниш тяхната
молба, че и сестри са те на татко ти.
Да плачеш и скърбиш над свои бедствия
там, дето биха слушали съчувствено,
със сълзи на очи, е утешително.
ИÒ
Та бих ли пренебрегнала молбата ви!
За всичко, за което ме запитахте,
ще чуете. Боли дори от думите
за божията буря, за порухата
на моя образ и на красотата ми.
Явяваха се в моите девически
покои нощем образи и с нежен глас
ми шепнеха: „Защо ти е моминството,
девойко преблажена? Та пред тебе е
велик жених! Запален от любовна страст
пламти за тебе Зевс, той жажда твоите
прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,
дете, иди при Лерна25, в избуялите
ливади, посред бащините пасища,
па разведри с любов очите Зевсови!“
И виждах всяка нощ такива призраци,
злочеста аз, додето се реших накрай
на татко да разкрия своите сънища.
Към Делфи и Додона26 той посланици
проводи, за да разбере какви дела
и думи са угодни на безсмъртните.
А връщаха се те и ни донасяха
загадъчни и тъмни предсказания.
Накрай Инах получи ясен отговор,
и в него бе изрично заповядано
да ме прогони от дома, от родната
земя, за да достигна чак накрай света.
Ако не искал, огнената мълния
на Зевса щяла да погуби целия
наш род. Повярва той в това пророчество
и ме прогони. Нито той желаеше
това, ни аз. А него принуждаваше
така да стори Зевсовата заповед.
И мигом измени се и разсъдъкът,
и външността ми, виждате — рогата съм.
Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг
се спуснах към керхнейското течение
и извора на Лерна. А страхотният
мой пастир Аргос разярен ме следваше
и гледаше с безброй очи следите ми,
Наскоро неочаквана и бърза смърт
живота му отне, но аз, подгонена
от божи бич, блуждая непрекъснато.
Това е всичко. Ако знаеш бъдните
страдания, кажи ги. Но не ме теши
с лъжливи думи поради съчувствие.
Най-срамни са неискрените приказки.
ХОР
О, стига, стига, престани!
О, никога до днес не съм очаквала,
че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,
че страховити и непоносими
мъки и горести с двоен
бич душата ми ще вледенят!
Уви, уви! Орис, орис!
Тръпна пред съдбата на Иò!
ПРОМЕТЕЙ
Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена.
Почакай, нека чуеш и за другото.
ИÒ
Разправяй, казвай! Сладко е за болните
да знаят ясно бъдните страдания.
ПРОМЕТЕЙ
Това, което искахте, получихте.
Желаехте да чуете от нейните
уста за собствените й страдания.
Сега узнайте още колко бедствия
от Хера има да търпи девойката.
Ти, дъще на Инах, помни словата ми
и чуй къде ще свършат твоите пътища.
Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,
ще тръгнеш до неизорани краища.
При скитите ще стигнеш, при чергарите
със плетените хижи връз колите им
и с бързолетните стрели в колчаните.
Далеч от тях! Мини покрай скалистия
и шумен бряг, па напусни земята им.
Наляво имат жилища ковачите
халиби27. Зорко се пази, отбягвай ги!
Свирепи са и не обичат гостите.
Ще стигнеш Буйната река28. И с право е
наречена така — тя няма бродове.
Качи се на Кавказ, на най-високата
сред планините. Дето, от самия връх,
водите й беснеят, от призвездните
чукари се спусни на юг и в пътя си
ще стигнеш при станът на амазонките,
враждебни на мъжете. Ще живеят те
край Термодонт, при Темискира, някога —
там, дето Салмидес разтваря челюсти29 —
враг на моряци, мащеха за кораби.
Приятелски ще те насочат в пътя те.
До Истъм Кимерийски30 и до тесните
врата на Понта31 ще достигнеш. Дързостно
мини през теснините на Меотия32.
Ще се мълви навеки между смъртните
за твойто преминаване. А протокът
ще се нарича Босфор, сиреч „Крави брод“.
и от Европа ще преминеш в Азия.
Не е ли безсърдечен повелителят
на боговете? Той залюби смъртната
26
В
27
29
Географските понятия на Есхил тук са твърде объркани.
30