И този морски кът ще бъде някога
Ионийски залив40 назован — помни добре, —
за да се знае твоят път сред смъртните.
Това е моят знак, че виждам повече,
отколкото е дадено на другите.
(Към Хора.)
Сега ще кажа вам и ней другото,
за да подхвана словото прекъснато.
(Към Иò.)
Накрай Египет има град — град Канобос,
при нилските ръкави, посред наноса.
И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка
и с кротка длан ще те погали ласкаво.
Епафа41 черен ще родиш — на ласката
на Зевс наречен. Той ще жъне всичките
поля, които Нил пои с водите си.
А неговото пето поколение
от петдесет сестри ще дойде, гонено,
във Аргос, за да не допусне кръвен брак
със братовчеди42. А пък те, обхванати
от страст, като соколи подир гълъби,
ще хукнат да ловят лова си гибелен.
Но бог не ще им предаде девойките.
Ще ги приеме мъртви пеласгийската
земя43, от дръзка смърт в нощта притихнали.
Че всяка ще лиши от зрак съпруга си,
пронизвайки с двуостър меч гърдите му.
Дано Киприда44 тъй срази вразите ми!
Едничка ще плени страстта. Другаря си
не ще убие тя, ще трепне нейното
сърце и ще поиска в малодушие
да я винят, но не и в злодеяние45.
От нея в Аргос ще започне царски род.
Но за да кажа всичко, трябва дълга реч.
От този род ще произлезе смелият
юнак46 с прославен лък. И той от злото ми
ще ме спаси — тъй майка ми, титанката
Темида, бе ми някога предсказала.
Кога и как — да кажа туй, потребно е
премного време, пък и безполезно е.
ИÒ
О, горко ми, горко!
Пак пронизваща болка и ужас в кръвта
ме изгарят, а стършелът пак ме боде
като с огнено жило!
Ужасено, сърцето ми блъска във мен,
и блуждаят в безумие моите очи.
Обладана от дивия дъх на беса,
аз се нося без път, с онемели уста,
и напразно се блъскат в пороя беди
несвързани моите мисли.
(Избягва.)
ТРЕТИ СТАЗИМ
ХОР
Строфа
Вярно е, вярно: мъдрец е бил
онзи, който пръв
с дух е прозрял и пръв с език
правата реч е изрекъл: „Знай,
че да свържеш брак
с равен на тебе е най-добре;
Да, помни:
не мечтай да вземеш горда с много богатство жена,
нито пък високомерна със благородни деди,
щом самият ти очакваш хляба от своите ръце.“
Антистрофа
О, дано нивга не бъда аз
дружка по легло —
мойри-орисници, чуйте вий! —
дружка, съпруга на царя Зевс!
Никога дано
ласка на бог не позная!
Тръпна днес,
като гледам как безумна бяга от ласка Иò,
как злочестата девойка в толкова много беди,
смазана от Хера, броди в своя безкраен път.
Епод
Самата аз не се боя от равен брак.
Не искам любовта на бог
да хвърля върху мен могъщи погледи.
Че необорна в бран е тя и безизходен — изходът.
Що би станало със мене?
Как от волята на Зевса
бих могла да избягам?
ЕКЗОД
ПРОМЕТЕЙ
Макар че Зевс е дързък и безмилостен,
ще се смири. Женитбата, замислена
от него, ще го свъргне от престола му,
ще го срази. И ще се сбъдне бащино
проклятие, което Кронос някога
изрече, като падаше от трона си.
Сред боговете бих могъл единствен аз
да му разкрия изход от неволята.
Аз зная пътя. А пък той — да властвува
спокойно, седнал върху своите гръмове,
разтърсвайки в ръце пламтяща мълния.
Това не ще помогне — и ще падне той
с позорно и неудържимо падане.
Че той самият готви срещу себе си
един непобедим гигант, страшилище.
Той плам ще има по-могъщ от мълния
и грохот по-суров от гръмотевица.
Ще скърши той разтърсващия бездните
тризъбец — Посейдоновото копие.
Ударен от злочестина, ще види Зевс,
че цар и роб са две различни работи.
ХОР
Предричаш туй, което искаш, видно е.
ПРОМЕТЕЙ
И то ще стане. При това — желая го.
ХОР
И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?
ПРОМЕТЕЙ
И злото му ще надминава моето.
ХОР
И как не тръпнеш, като богохулствуваш?
ПРОМЕТЕЙ
Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена.
ХОР
Той може да те мъчи още повече.
40
42
Тук става дума за Данаидите и Египтиадите, мита за които Есхил разработил в трилогия, единствена запазена част от която е „Молителките“.