— И реши да му отвориш?
— Имаш ли представа колко бързо е способен да работи човешкият мозък, Хари? Дългите, заплетени истории, които сънуваме, се разиграват за броени секунди, а не за цяла нощ, както ни се струва. Въпрос на светкавична мозъчна активност. Горе-долу със същата скорост ми хрумна нов план: да натопя Ендрю Кенсингтън за убийствата. Кълна се, преди това изобщо не ми бе идвало наум! Натиснах копчето на домофона и изчаках да се качи. Застанах зад вратата с кърпа, напоена с чудодейното ми биле…
— Диетилов етер.
— … и после завързах Ендрю за един стол, извадих дрогата и скромните остатъци от неговите запаси и му инжектирах цялото количество, за да съм сигурен, че ще мирува, докато се върна от представлението. По пътя от театъра към апартамента купих още дрога и с Ендрю си спретнахме истинско угощение. Накрая май нещата съвсем излязоха от контрол и на тръгване го оставих увиснал на лампата.
Отново тихият смях. Хари се постара да диша дълбоко и спокойно. Толкова изплашен не се бе чувствал през целия си живот.
— Какво имаш предвид, като казваш, че е трябвало да ги наказваш?
— Какво?
— Нали преди малко каза, че си бил принуден да ги наказваш?
— А, да. Както вероятно ти е известно, психопатите често страдат от параноя или други изопачени възприятия на реалността. В моя случай аз съм убеден, че моята житейска мисия е да търся възмездие за злините, нанесени на моя народ.
— Като изнасилваш бели жени?
— Бездетни бели жени.
— Бездетни ли? — смая се Хари. Нито той, нито някой друг от следствената група бе обърнал внимание на този общ белег на жертвите. И как да им хрумне? Какво необичайно има, че тези съвсем млади жени не са раждали?
— Да. Още ли не си схванал, Хари? Тера нулиус. Когато вие, светлокожите, сте пристигнали по нашите земи, сте ни обявили за безимотни, защото не сме сеели нищо в земята. Отнели сте ни нашата родина, изнасилили сте я и сте я убили пред очите ни.
Тууомба нямаше нужда да повишава глас. Думите звучаха достатъчно гръмко.
— Е, днес вашите бездетни жени са моята тера нулиус. Никой не ги е осеменил, следователно никой не ги притежава. Просто следвам логиката на белокожите и действам на същия принцип.
— Но самият ти признаваш, че възприемаш реалността превратно, Тууомба! Сам разбираш колко извратено разсъждаваш!
— Извратено е, да. Но болестта е нещо нормално, Хари. Отсъствието на болести е опасно, защото тогава организмът престава да се бори и не след дълго рухва. Колкото до превратните представи, Хари, недей да ги подценяваш. Те са необходими на всяка култура. Да вземем твоята, например. В християнството се обсъжда открито колко трудно е да вярваш, как съмнението понякога започва да гризе и най-умния, най-богобоязливия свещеник. Но не е ли именно признаването на съмнението потвърждение, че вярата, чиито принципи човек е избрал да следва в живота, е изопачено възприемане на реалността, мироглед, срещу който цялото ти същество се бунтува? Човек не бива да се отказва толкова лесно от превратните си представи, Хари. В другия край на дъгата вероятно ни очаква възнаграждение.
Хари се отпусна по гръб в леглото. Опитваше се да прогони мисълта, че Биргита няма деца.
— Как разбираш дали са майки? — чу той дрезгавия си глас.
— Питам.
— Как…
— Част от тях ме излъгаха, че имали деца, които разчитали на тях, защото се надяваха да ги пощадя. Давах им трийсет секунди да го докажат. Ако майка не носи у себе си снимка с детето си, не е никаква майка, да ти кажа аз.
Хари преглътна.
— Защо блондинки?
— Този критерий не е задължителен. Просто така свеждам до минимум риска в жилите на някоя от жертвите ми да тече аборигенска кръв.
Хари се мъчеше да не мисли за млечнобялата кожа на Биргита.
Тууомба се засмя тихо.
— Разбирам, че те вълнуват доста въпроси, Хари, но мобилните услуги струват скъпо, а идеалистите като мен не са богати. Знаеш какво трябва да сториш. И какво — не.
Тууомба затвори. По време на разговора бързо спускащият се здрач потопи стаята в сивкав сумрак. От процепа под вратата се подаваха две антенки на хлебарка. Явно проучваха дали теренът е безопасен. Хари придърпа чаршафа и се сви. Отвън самотна кукабура подхвана вечерния си концерт, а „Кингс Крос“ се настройваше за поредната дълга нощ.