— Или не го е правил за пръв път.
— Какво имаш предвид, Ендрю?
— Под ноктите ѝ не открихме епидермис. Липсват и изтръгнати косми от косата на убиеца, и охлузвания по кокалчетата на пръстите на жертвата. Била е умъртвена толкова светкавично и ефективно, че не е успяла да окаже никаква съпротива.
— Този почерк напомня ли ти на нещо познато?
Ендрю сви рамене.
— Като понатрупа човек стаж в криминалната полиция, всички убийства му напомнят на някой по-раншен случай.
„Не — възрази наум Хари. — Точно обратното. Рутината те научава да забелязваш и най-дребните подробности във всяко убийство — детайлите, които го отличават от другите и му придават уникалност.“
Ендрю си погледна часовника.
— Сутрешната оперативка започва след половин час. Да побързаме.
Ръководителят на разследващата група Дари Уодкинс, детектив с юридическо образование, бързо си проправял път към върховете в полицейската йерархия — по думите на Кенсингтън. Уодкинс имаше тънки устни, рядка коса и говореше бързо и делово с равен глас и без излишни прилагателни.
— Уодкинс е с нулева емоционална интелигентност — отбеляза съвсем прямо Ендрю. — Изключително кадърен следовател е, но когато открием мъртво младо момиче, никога не възлагаме на него да съобщи на родителите. Когато е стресиран, започва да псува.
Сергей Либи, дясната ръка на Уодкинс, добре облечен, плешив сърбин с черна козя брадичка, приличаше на костюмиран Мефистофел. Ендрю призна, че е доста резервиран към мъже, твърде обсебени от външния си вид.
— Но Либи не е конте. Просто е голям педант. Докато говори с някого, има навик да си оглежда ноктите, не го прави обаче от надменност. След обедната почивка си лъска обувките. И не очаквай да изпадне в словоизлияния — бъбривостта поначало му е чужда.
Най-младото попълнение в екипа, Йонг Сю, беше дребен симпатяга, само кожа и кости, с неизменна усмивка на устните и тънък като на птица врат. Семейството му бе емигрирало в Австралия преди трийсет години от Китай. Когато навършил деветнайсет, тоест преди десет години, родителите му заминали на гости при роднини в Китай. Така и не се върнали. Според дядо му бащата на Сю бил въвлечен в политически игри, но старецът не пожелал да навлиза в подробности. Сю така и не разбрал какво точно се е случило. Понастоящем той издържаше финансово дядо си и баба си, както и Двете си сестри, работеше по дванайсет часа на ден и се усмихваше в продължение на поне десет.
— Ако имаш желание да разкажеш някой тъп виц, избери Сю за слушател. Той се смее на абсолютно всичко — гласеше съветът на Ендрю.
И така, участниците в оперативката се събраха в тясна стаичка. Самотен изнемогващ вентилатор се опитваше да раздвижи въздуха. Уодкинс застана пред дъската и представи Хари.
— Нашият норвежки колега е превел писмото, което открихме в квартирата на Ингер. Какво интересно откри, Хоул?
— Хоули.
— Извинявай. Хоули.
— Непосредствено преди смъртта си Ингер явно е излизала с някой си Еванс. Съдейки по съдържанието на писмото, мъжът от снимката на бюрото ѝ е именно той.
— Проверихме. Става дума за Еванс Уайт — докладва Либи.
— И? — Уодкинс повдигна оскубаната си вежда.
— Не разполагаме с особено обилна информация за него. Родителите му са дошли тук през шейсетте от САЩ, получили разрешително за пребиваване. По онова време не е било никак трудно — додаде пояснително Либи. — Така или иначе — обикаляли страната в микробус „Фолксваген“, менюто им най-вероятно е включвало обичайните специалитети от онези години: вегетарианска храна, марихуана и ЛСД. Родил им се син, развели се и когато Еванс навършил осемнайсет, бащата се върнал в Щатите. Майката е увлечена по аюрведическа медицина, сциентология и всякакви езотерични практики. Държи „Кристъл Касъл“ — магазин в ранчо близо до Златното крайбрежие. Там продават камъни за добра карма и вносна дрога от Тайланд на туристи и авантюристи. На осемнайсет Еванс решил да се отдаде на занимание, практикувано от все повече австралийски младежи — Либи се обърна към Хари. — А именно: на пълна леност.
— Австралия е идеалното място за онези, които искат само да обикалят, да карат сърф и да се радват на живота на гърба на данъкоплатците. Страхотни възможности за социални контакти, прекрасен климат. Живеем във велика страна — поясни шепнешком Ендрю и се облегна назад.
— Понастоящем не е регистриран в адресната служба — продължи Либи, — но по наши предположения доскоро е живял в покрайнините на Сидни заедно с местните бели отрепки. Разпитахме някои от тях. От известно време е изчезнал от полезрението им. Никога не е бил арестуван. За жалост разполагаме само с тази снимка на Еванс от паспорта, който са му издали на тринайсетгодишна възраст.