Хари сънува Кристин. Възможно беше сънят да е продължил едва няколко секунди, придружен с така нареченото БДО — бързо движение на очите, но понеже събитията протичаха в рамките на шест месеца, навярно бе отнело повече време. Облечена в зеления си халат, тя го милваше по косата и го молеше да тръгне с нея. Той я попита къде отива, но тя стоеше до отворената балконска врата, завесите се ветрееха около нея, а децата в задния двор вдигаха такава глъчка, че удавиха думите ѝ. От време на време слънцето го заслепяваше и тя съвсем се изгубваше от погледа му.
Той стана от леглото и се приближи, за да чуе какво му казва, ала тя се засмя звънливо, изтича на балкона, покатери се на перилата и се понесе като зелен балон. Политна над покривите на сградите, надавайки викове: „Всички ще дойдат! Всички ще дойдат!“ По-късно — пак насън — Хари обиколи всички познати да пита къде ще е купонът, те обаче или не знаеха, или вече бяха тръгнали натам. Спусна се към плувния комплекс „Фрогнер“. Понеже нямаше пари за вход, се покатери по оградата.
Приземи се от другата страна и установи, че се е одрал. Кръвта се точеше на червена пътечка зад него по тревата, по плочите и по стълбите към трамплина. Понеже там нямаше никого, той легна възнак и се загледа в небето, докато слушаше мокрите шляпвания на кървавите капки по ръба на басейна. Високо горе, откъдето грееше слънцето, мярна носеща се зелена фигура. Оформи бинокъл с дланите си и я видя по-ясно: приказно красива и почти прозрачна.
Събуди се от гърмеж: вероятно изстрел с пистолет. Полежа, заслушан в дъжда и шума от трафика из „Кингс Крос“. След малко заспа. И продължи да сънува Кристин до зори — поне така му се стори. В някои моменти тя имаше червена коса и говореше на шведски.
Двайсета глава
Беше девет часът.
Либи опря чело о вратата и затвори очи. Застанали от лявата и от дясната му страна, двама полицаи в черни бронежилетки следяха напрегнато действията му и държаха оръжията си в готовност. Зад тях на стълбите стояха Уодкинс, Йонг и Хари.
— Напред! — Либи издърпа внимателно шперца.
— Не забравяйте да не пипате нищо, ако заварим апартамента празен! — прошепна Уодкинс.
Либи застана до вратата и я отвори, а двамата полицаи нахлуха, стиснали пистолетите с две ръце в съответствие с инструкциите.
— Сигурен ли си, че вътре не е монтирана аларма? — прошепна Хари.
— Обадихме се във всички охранителни фирми в града. Нито една не е поела ангажимент за този апартамент — отвърна Уодкинс.
— Шшт! Какъв е този звук? — попита Либи.
Наостриха уши, но не чуха нищо съществено.
— Дотук с теорията какъв експерт по бомбите е Тууомба — сухо промърмори Уодкинс.
Един от полицаите се върна.
— Чисто е — докладва той.
Отдъхнаха си и влязоха. Либи натисна ключа за осветлението в коридора, но лампата не светна.
— Ама че работа — той пробва да светне в малката, но много спретната и чиста дневна. Нищо. — Сигурно е изгорял бушон.
— Няма значение — успокои го Уодкинс. — Влиза достатъчно светлина, за да проведем обиска. Хари, ти поеми кухнята. Либи ще вземе банята, а ти, Йонг…
Китаецът стоеше пред компютър върху бюрото до прозореца.
— Имам някакво предчувствие… Либи, я иди да провериш с фенера таблото с бушоните в коридора.
Либи излезе и след малко лампата в коридора светна, а компютърът се включи.
— Дяволска история — Либи се върна в дневната. — Около бушона беше намотан проводник и трябваше да го махна. От таблото минава покрай стената и стига до вратата.
— Бравата е електронна, нали? Бушонът е бил свързан с бравата и когато отворихме вратата, токът е угаснал. Звукът, който чухме при влизането, е бил от вентилатора на компютъра — Йонг затрака по клавиатурата. — Тази машина предоставя и опцията rapid resume, затова ще разберем кои програми са работели, преди да се изключи.
На екрана се появи синя снимка на земното кълбо, а от тонколоните се разнесе весел сигнал.
— Откъде да предположа! — възкликна Йонг. — Проклетият му хитрец! Виждате ли? — посочи някаква икона на екрана.
— Йонг, за бога, да не губим време за подобни глупости — помоли Уодкинс.
— Сър, ще ми услужите ли за малко с мобилния си телефон? — Дребничкият китаец дръпна апарата от ръката на Уодкинс, без да дочака отговор. — Какъв е домашният номер на Тууомба?