Хари му го продиктува: пишеше го на стационарния апарат до компютъра. Йонг го набра. Телефонът звънна и компютърът мигом издаде сигнал, а иконата се уголеми в максимален мащаб на екрана.
— Шшт! — предупреди Йонг.
След няколко секунди се чу кратко бипкане. Йонг побърза да прекъсне връзката.
Между веждите на Уодкинс се бе врязала дълбока бръчка.
— Какво, за бога, правиш?
— Сър, опасявам се, че Тууомба е създал сигнална инсталация, която да го извести за идването ни. И вече е задействана.
— Обясни! — Търпението на Уодкинс започна да се изчерпва.
— Виждате ли софтуерът, който се стартира? Това е съвсем обикновена програма за телефонен секретар, свързана към телефона посредством модем. Преди да излезе, Тууомба записва посланието си на компютъра на този микрофон. Когато някой му позвъни, програмата се активира, пуска съобщението на Тууомба и след краткото бипкане, което чухте, можете да запишете вашето съобщение направо на компютъра му.
— Йонг, знам какво е телефонен секретар. Но не разбирам какъв е замисълът.
— Като позвъних на домашния му номер, чухте ли гласа на Тууомба, преди да прозвучи въпросното бипкане, сър?
— Не…
— Защото Тууомба е записал съобщението си, но не го е запаметил.
На Уодкинс започна да му просветва.
— Значи твърдиш, че след като токът спря и компютърът се изключи, съобщението му се е изгубило.
— Именно, сър. — Понякога реакциите на Йонг изобщо не съответстваха на ситуацията. Така стана и сега. Той разцъфна в широка усмивка. — И ето ви аларма!
Хари изобщо не се усмихваше, защото съзнаваше в пълна мяра мащабите на катастрофата.
— Значи ако Тууомба набере домашния си номер и не чуе съобщението си, за него това ще е предупреждение, че някой се е вмъкнал в дома му. Някой — разбирайте, ние.
Възцари се мълчание.
— Тууомба няма да се прибере, без предварително да се обади — кимна Либи.
— Господи! — простена Уодкинс.
— Може да се обади всеки момент. Трябва да спечелим време — напомни Хари. — Предложения?
— Да се свържем с телекома и да поискаме да блокират повикванията към домашния му телефон и да активират автоматично съобщение, че номерът не може да бъде избран.
— Ами ако и той се обади в телекома да попита какво става?
— Ще се оправдаят с прекъснат кабел в района заради… изкопни работи, да речем.
— Ще се усети и ще провери дали и телефонът на съседа е прекъснат — възрази Либи.
— Да блокираме комуникациите в целия квартал — предложи Хари. — Ще намерите ли начин да го направите, сър? — обърна се той към Уодкинс.
Той се почеса зад ухото.
— Проклета бъркотия! Защо, майка му стара…
— Нужно е да действаме незабавно, сър!
— По дяволите! Дай ми телефона, Йонг. Маккормак ще уреди въпроса. Имай предвид, че няма как да изключим телефоните в цял квартал за дълго време, Хоули. Трябва час по-скоро да измислим какъв да е следващият ни ход. По дяволите!
Стрелките показваха единайсет и половина.
— Нищо! — обезсърчи се Уодкинс. — Нито една скапана улика!
— Нали не очакваме да ни е оставил бележка къде я държи — въздъхна Хари.
Либи излезе от спалнята и поклати глава. Йонг претърси мазето и таванското, но и той не откри нищо съществено.
Седнаха в дневната.
— Странно — промърмори Хари. — Ако бяхме тършували из апартамента на когото и да било от нас, все щяхме да се натъкнем на нещо компрометиращо: любопитно писмо, порносписание, снимка на стара любов, петно по чаршафите. Този тип обаче е сериен убиец и въпреки това нищо в дома му не подсказва какъв живот води.
— За пръв път виждам толкова нормален ергенски апартамент — съгласи се Либи.
— Дори прекалено нормален — обади се Йонг. — Чак съмнително нормален.
— Пропускаме нещо — Хари погледна тавана.
— Търсихме навсякъде — възрази Уодкинс. — Ако е оставил някъде следи, те не са тук. Обитателят на този апартамент се храни, спи, гледа телевизия, облекчава физиологичните си нужди и записва гласови съобщения на компютъра си. Нищо друго.
— Прав сте, сър. Тук живее не убиецът Тууомба, а ненормално нормален мъж, който няма от какво да се бои дори при най-щателен полицейски обиск. Но къде се спотайва другото му аз? Дали си има тайна квартира? Друг апартамент, вила?
— Във всеки случай на името на Тууомба няма регистрирано второ жилище. Проверихме, преди да тръгнем за насам.
Мобилният звънна. Обади се Маккормак. Свързал се с телекома. На аргумента, че крайната мярка се налага, за да се спаси човешки живот, от компанията възразили, че ако близките на човек в спешно състояние от района са възпрепятствани да повикат линейка, това също би довело до фатален край. С малко помощ от кметството Маккормак успял да издейства блокиране на телекомуникационната мрежа до седем вечерта.