Ала когато я обърнаха по гръб, той видя погледа на онази риба от далечното лято. „Това ли е всичко? Наистина ли пътят приключва просто така? Нима животът и смъртта са толкова банални?“ — питаха обвинително смаяните изцъклени очи.
— Тя ли е? — попита Уодкинс.
Хари поклати отрицателно глава.
Уодкинс повтори въпроса. Хари забеляза зачервената, изопната кожа на раменете ѝ и тънките бели ивици от презрамките на банския.
— Изгоря — отрони изумен той. — Помоли ме да ѝ намажа гърба. Каза, че разчита на мен. Но изгоря.
Уодкинс застана пред Хари и сложи ръце на раменете му.
— Вината не е твоя. Чуваш ли? Каквото и да беше сторил, нямаше как да го избегнеш. Не си виновен.
Мракът се сгъсти и вятърът задуха на мощни пориви. Големите евкалиптови дървета се надигаха, размахваха клони и сякаш оживели от настъпващата буря, се опитваха да се откопчат от корените си, за да тръгнат по земята подобно на трифидите на Джон Уиндъм27.
— Гущерите пеят — отрони неочаквано Хари от задната седалка; първите му думи, откакто се качиха в колата.
Уодкинс се обърна, а Либи погледна Хари в огледалото. Хари се прокашля високо.
— Веднъж Ендрю ми разказа, че гущерите и хората от гущеровото семейство имали силата да предизвикват дъждове и бури с песните си. Големият потоп рукнал, отприщен от гущерите, които пеели и се режели до кръв с кремъчните си ножове, за да удавят платипус — птицечовката. — Усмихна се леко. — Почти всички птицечовки измрели. Няколко все пак оцелели. Знаете ли какво направили? Научили се да дишат под вода.
Първите едри дъждовни капки потреперваха върху предното стъкло.
— Нямаме време — каза Хари. — Съвсем скоро Тууомба ще се усети, че сме го погнали, и ще се покрие с бързината на земен плъх. Аз съм единствената връзка с него и сега вие се чудите дали няма да рухна. Ами, какво да ви кажа? Мисля, че обичах това момиче.
Уодкинс изглеждаше потиснат. Либи кимна.
— Но ще се науча да дишам под вода — додаде Хари.
Стрелките показваха три и половина.
Никой в заседателната зала не обръщаше внимание на жалното скърцане на вентилатора.
— Е, знаем кой е убиецът. Знаем и друго: той не подозира, че цялата разследваща група е наясно с вината му. Очаква в момента да събирам изфабрикувани доказателства срещу Еванс Уайт. Уви, тази ситуация е временна и няма да трае дълго. Можем да държим телефоните в района изключени максимум още няколко часа. А колкото по-дълго продължава мнимата „авария“, толкова по-подозрителна започва да изглежда. Пред дома му поставихме наши хора, в случай че се появи там. Край яхтата му също дежури екип. Но лично аз се убедих колко е предпазлив; няма да поеме и минимален риск, без да се увери стопроцентово дали теренът е чист. Да бъдем реалисти: ще се досети за влизането ни в апартамента му. Остават ни две възможности: да вдигнем шум, да го обявим за издирване по телевизията и да се надяваме да го заловим, преди да се е покрил. Да помислим: дали човек, заложил толкова хитра алармена система в дома си, би оставил всичко на случайността, или по-скоро би начертал план и за по-нататъшните си действия? Види ли снимката си на екрана, рискуваме да потъне вдън земя. Другият вариант е да се възползваме от краткото време, което остава, преди да се усети, че му дишаме във врата, и да го заловим, докато все още се чувства свободен и… в сравнителна безопасност.
— Аз гласувам за втория вариант — да го хванем. — Либи махна от рамото си косъм… съвсем реален, представете си!
— Да го хванем? — смая се Уодкинс. — В мегаполис! Нямаме никаква представа къде се намира. Не знаем дори дали още е в Сидни!
— Е, недейте така, сър — възрази Хари. — През последния час и половина беше в Сидни.
— Откъде знаете? Да не го следите?
— Йонг — Хари предостави думата на усмихнатия китаец.
— Мобилният му телефон! — подхвана Йонг, все едно го бяха помолили да прочете пред класа съчинението си. — Всички мобилни разговори се осъществяват посредством така наречените базови станции, които приемат и изпращат телефонни сигнали. Телекомът разполага с информация сигналите от кой абонат в коя от многото станции постъпва. Всяка базова станция покрива площ с радиус от около десет километра. В районите с по-добро покритие, тоест гъстонаселените, телефоните попадат в обсега на повече станции — на сходен принцип функционира радиоразпръскването. Това означава, че докато говориш по мобилно устройство, телекомът може да локализира местонахождението ти до зона с радиус една миля. Ако разговорът се засича от две станции едновременно, периметърът се стеснява до района, където обхватът на двете станции се припокрива. А в случай, че сигналите от телефона ти се прехващат от три станции, периметърът се стеснява още повече и така нататък. Мобилните телефони не могат да бъдат проследени до определен адрес като стационарните, но може да се определи приблизителното им местоположение — обясни Йонг. — В момента държим връзка с трима оператори от телекома, които следят сигналите от телефона на Тууомба. Можем да се свържем с тях. Засега само две станции прехващат едновременно сигналите и в периметъра влизат цялото Сити, пристанището и половината Уоломоло. Добрата новина е, че Тууомба се движи.
27
Трифидите са измислени ходещи месоядни растения от постапокалиптичния роман „Денят на трифидите“ на американския писател фантаст Джон Уиндъм (1903-1965). — Б.пр.