— Впечатлен съм — призна Хари. — Как успяхте да откриете човек без досие само по снимка и малко име сред осемнайсетмилионно население, и то за толкова кратко време?
— Ендрю разпозна града от снимката. Изпратихме я по факс на местния полицейски участък и те идентифицираха самоличността на Еванс. Според тях играел „значима роля в местните среди“. В прав текст ще рече, че е един от кралете на марихуаната.
— Навярно градът е малък — предположи Хари.
— Нимбин, около хиляда жители — уточни Ендрю. — Местният поминък се състоеше главно в производство на млечни продукти, докато през 1973 година Националното студентско сдружение не реши да организира така наречения фестивал на Водолея.
Около масата се разнесе сподавен смях.
— Официална емблема на фестивала са идеализмът, алтернативният начин на живот, завръщането към природата и прочее. Вестниците се съсредоточиха върху наркозависими младежи, практикуващи разюздан секс. Фестивалът трая повече от десет дни, а за някои продължава и до днес. Около Нимбин има добри почвени условия. За виреенето на какво ли не. Да го кажа така: съмнявам се, че и понастоящем производството на млечни продукти е най-доходоносният поминък в района. По главната улица, на петдесет метра от местния полицейски участък, се намира пазар за марихуана и ЛСД, където дрогата се продава съвсем открито.
— По данни от колегите Еванс е бил забелязан в Нимбин съвсем скоро — съобщи Либи.
— Губернаторът в Нов Южен Уелс поде мащабна кампания в района — вметна Уодкинс. — Правителството в Канбера му оказа натиск да предприеме мерки срещу растящата търговия с наркотици.
— Така е. Полицията използва малогабаритни самолети и хеликоптери, за да заснеме насажденията с коноп.
— Добре. Ще трябва да открием този тип — заключи Уодкинс. — Кенсингтън, ти явно познаваш района, а ти, Хоули, едва ли ще възразиш да поразгледаш още малко от Австралия. Ще помоля Маккормак да се обади в Нимбин и да предупреди за посещението ви. Йонг, ти продължавай да цъкаш на компютъра. Да видим какво ще излезе. Да видим какво ще излезе. „Let’s do some good!“3
— Let’s have some lunch4 — предложи Ендрю.
Смесиха се с туристите и се качиха на железницата по едноколовозната линия за „Дарлинг Харбър“. Слязоха там и седнаха на маса с изглед към пристанището. Близо до тях мина дългокрака мадама с високи ботуши. Ендрю подсвирна крайно сексистки. Две-три глави се обърнаха възмутено към тях.
— Какво става с приятеля ти Ото?
— Ами какво да става… Съкрушен е. Отхвърлиха го заради жена. Когато гей започне да играе на двата фронта, накрая винаги избира жена — така твърди Ото. Ще оцелее и този път.
За своя изненада Хари усети дъждовни капки. И наистина: от северозапад почти незабележимо бе нахлула гъста облачна покривка.
— Как разпозна Нимбин само по снимка на фасада?
— Нимбин ли? Да не съм пропуснал да ти кажа, че съм старо хипи? — засмя се Ендрю. — Легендата гласи, че който си спомня фестивала на Водолея, просто лъже. Но аз си спомням поне сградите по главната улица. Приличаше на град, където цари беззаконие, боядисан в лилаво и жълто — като от посредствен уестърн. Честно казано, си мислех, че цветовете са били просто плод на въздействието на определени субстанции върху сетивата ми. Снимката в квартирата на Ингер ме опроверга…
След обяда Уодкинс свика нова оперативка в залата за инструктаж. Йонг Сю бе направил няколко интересни открития.
— Прегледах всички неразкрити убийства в Нов Южен Уелс през последните десет години. Четири напомнят настоящото. Телата са захвърлени на забутани места — две на сметища, трето в гора покрай селски път, четвърто — в река Дарлинг. Съдейки по следите и състоянието на труповете, и четирите жертви са били сексуално малтретирани и убити на друго място и впоследствие транспортирани. И — най-важното — по шиите им има следи от пръсти. Били са удушени.
Лицето на Сю засия в усмивка.
— Да я караме по-кротко — прокашля се Уодкинс. — Удушаването не е чак толкова необичаен метод за умъртвяване, когато говорим за престъпление със сексуален подтекст. Откри ли някаква географска закономерност? Река Дарлинг се намира в най-слабозаселените крайни части на Австралия, на повече от сто мили от Сидни.
— Не успях, сър — с искрено съжаление отговори Сю.
3
„Да направим някоя добрина!“ — цитат от култовия филм „Недосегаемите“ на режисьора Брайън де Палма с участието на Робърт де Ниро, Кевин Костнър и Шон Конъри. — Б.пр.