— Довърши го, черно копеле! — изкрещя Ендрю.
Тууомба се извърна изненадан към него, усмихна се и махна с ръка над главата.
— Хич не ми се хили като кретен, а си свърши работата, дръвник такъв! Заложил съм пари на теб!
Тууомба се обърна с лице към ринга, за да сложи край на двубоя, но преди да нанесе решителния удар, гонгът възвести края на рунда. Двамата боксьори се отдръпнаха в двата срещуположни ъгъла на ринга и конферансието грабна микрофона. Жената в бяло тутакси се добра до Боби и започна разпалено да обяснява нещо, а секундантите му тикнаха бутилка бира в ръката.
— Щом Робин не иска да контузи бледоликия, негова работа. Но некадърното чудовище трябва да ме уважи, задето съм заложил пари на него — ядосваше се Ендрю.
— Познаваш ли го?
— А не, бе! Познавам го, разбира се.
Гонгът отново прозвуча. Боби остана в ъгъла и зачака. Тууомба се приближи с решителни крачки. Боби вдигна високо ръце да предпази главата си. В това време Тууомба му нанесе несилен удар в тялото. Боби се свлече назад, Тууомба се обърна и погледна умолително Тери Конферансието — който изпълняваше и ролята на рефер — за да го призове да прекрати двубоя.
Ендрю нададе предупредителен вик, но късно.
Ударът на Боби просна с плясък Тууомба в средата на ринга. След като чернокожият боксьор се изправи, все още зашеметен, Боби го връхлетя с мощта на ураган. Правите му удари улучваха точно и главата на Тууомба отскачаше напред-назад като топка за пинг-понг. От едната му ноздра потече тънка струйка кръв.
— По дяволите! Мошеник!
— Мошеник? Какво имаш предвид?
— Нашият приятел Боби се преструва на аматьор — стар трик, за да подлъже състезателите на Чийвър да подценят противника и да свалят гарда. Този тип най-вероятно е местният шампион. Да му се не види, Робин, защо се хвана!
Вдигнал ръце пред лицето си, Тууомба отстъпваше, а Боби го преследваше настървено. Лявата му ръка нанасяше бързи прави удари, следвани от тежки десни крошета и ъперкъти. Запалянковците изпаднаха в екстаз. Жената в бяло, отново скочила на крака, крещеше пронизително само първата сричка от името му: „Бооооооооооо“.
Тери клатеше глава, а междувременно агитката бързо скалъпи нов рефрен:
— Саааамо Боби, саааамо Боби!
— Дотук беше. Край — примирено промърмори Ендрю.
— Тууомба ще загуби?
— Луд ли си? — Ендрю му отправи възмутен поглед. — Тууомба ще го смели от бой. Надявах се поне днес да не се стига до кървища.
Хари впрегна цялото си внимание да забележи онова, което виждаше Ендрю. Тууомба се бе отпуснал назад на въжетата и посрещаше с почти отпусната стойка ожесточените удари на Боби по коремните си мускули. За миг Хари си помисли, че Тууомба ще заспи. Вярната привърженичка на Боби дърпаше въжетата над Мърито. Боби смени тактиката и започна да се цели в главата, но Тууомба избягваше ударите, като люлееше тялото си напред-назад в бавно, почти лениво движение. Приличаше на змия очиларка, на…
Кобра!
Боби се вцепени, ръката му увисна във въздуха. Главата се извърна наполовина наляво, а лицето му доби израз, все едно току-що се бе сетил за нещо забравено, очите се подбелиха, назъбникът изхвърча от устата му, кръвта пръсна в тънка струя от дупчица в носа му — там, където костта се строши. Тууомба изчака Боби да политне и чак тогава му нанесе следващ удар. В шатрата се възцари пълна тишина. Хари чу противното шляпване, когато юмрукът на Тууомба потъна за втори път в носа на Боби, а женският глас довърши остатъка от името му:
— … биииииии!
От главата на Боби пръсна розов фонтан от пот и кръв и окъпа ъгъла на ринга.
Тери се спусна към нокаутирания състезател и обяви вече станалия очевиден край на мача. Тишината под шатрата бе нарушена само от чаткането на обувките на жената в бяло по дървените дъски, докато тичаше към изхода. Отпред роклята ѝ бе опръскана с кръв, а самата жена имаше същото изненадано изражение като Боби.
Тууомба се опита да му помогне да се изправи, но секундантите го отблъснаха. Сред публиката се разнесоха нестройни ръкопляскания, ала бързо стихнаха. Когато обаче Тери се приближи до Тууомба и вдигна ръката му, избухнаха бурни дюдюкания.
— Май доста народ е заложил на местния шампион — поклати глава Ендрю. — Глупаци! Ела да си приберем печалбата и да влеем малко разум в главата на това малоумно мъри!
— Робин, уникален тъпак си! Направо заслужаваш да те затворят. И изобщо не се шегувам!
Робин Тууомба, Мърито, грейна в широка усмивка. Налагаше едното си око с леден компрес.