— Твоя си работа.
— Освен това трябва да се прибера, за да нахраня Уолдорф. Вие вървете, аз може да се присъединя по-късно.
— Доскоро — Хари послушно допря устни до протегнатата ръка на Ото.
— Нямам търпение, хубавецо.
След залез-слънце потеглиха по Оксфорд Стрийт в „Падингтън“ и намериха къде да паркират до малък парк. Грийн парк — гласеше табелата, но тревата беше покафеняла, а зелена беше единствено беседката насред парка. В тревата сред дърветата лежеше мъж, в чиито жили безспорно течеше аборигенска кръв — с парцаливи дрехи, по-скоро сив, отколкото черен. Видя Ендрю и вдигна ръка да го поздрави. Кенсингтън го подмина без внимание.
В „Ди Олбъри“ цареше такава навалица, че двамата едва се мушнаха през стъклените врати. Хари постоя няколко секунди, опитвайки се да асимилира гледката. Клиентелата представляваше пъстра смесица от всякакви образи, с ясно изразено числено превъзходство на младите мъже: рокери с избелели дънки, бели якички със зализани перчеми, „художествени натури“ с кози брадички и шампанско в чашите, все едно се намират на вернисаж, красиви, русокоси сърфисти с бели усмивки и моторизирани бандити — или the bikies, както бяха известни в Сидни — целите в черна кожа. Насред заведението, до самия бар, шоуто беше в разгара си: дългокраки, полуголи мадами в пурпурни потници с дълбоки деколтета се кълчеха и припяваха без глас парчето „I will survive“2 на Глория Гейнър. Имаха сочни, напластени с червено червило устни. Момичетата се редуваха; слезлите от сцената тръгваха да сервират на гостите. Намигаха им и флиртуваха съвсем недвусмислено.
Хари си проправи път до барплота и поръча.
— Идвам веднага, русокоско — отвърна сервитьорка с римски шлем с плътен глас и се усмихна закачливо.
— Кажи ми, двамата с теб да не сме единствените хетеросексуални в този град? — попита Хари, когато се върна при Ендрю с бутилка бира и чаша сок.
— След Сан Франциско Сидни е градът с най-голяма концентрация на хомосексуалисти — обясни Ендрю. — Австралийските села не се славят с толерантност към хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Щом се разчу колко голям избор предлага Сидни, всички гейове от селските райони се стекоха тук. Впрочем притокът не идва само от Австралия. Хомосексуалисти от цял свят прииждат ежедневно към града.
Добраха се до друг бар в дъното на помещението. Ендрю подвикна на барманката. Тя стоеше с гръб. Хари не бе виждал през живота си по-яркочервена коса. Стигаше до задните джобове на прилепналите ѝ сини дънки, но не скриваше изящната извивка на гърба ѝ и хармонично заобления ѝ ханш.
Тя се обърна и оголи в усмивка редица бисернобели зъби. Имаше тясно, красиво лице с лазурносини очи и безброй разпръснати по него лунички. „Престъпно разточителство, ако не е жена“ — помисли си Хари.
— Помниш ли ме? — извиси глас Ендрю, за да надвика бумтящото диско от седемдесетте. — Наскоро се отбих да разпитам за Ингер. Може ли да поговорим?
Червенокосата стана сериозна. Кимна, прошепна нещо на колежката си и покани двамата мъже в малка пушалня зад бара.
— Някакви новини за случилото се? — попита тя.
Това изречение бе достатъчно на Хари да установи, че непознатата най-вероятно владее шведски по-добре от английски.
— Веднъж срещнах старец — подхвана Хари на норвежки и веднага събуди изненадата ѝ. — Беше капитан на кораб по река Амазонка. Трите му думи на португалски ми стигнаха да позная, че е швед. Беше живял в Бразилия трийсет години. При това не отбирам и дума на португалски.
След кратко стъписване червенокосата се засмя. Звънкият ѝ жизнерадостен смях навя на Хари асоциация с чуруликането на рядка горска птица.
— Наистина ли съм толкова прозрачна? — попита на шведски тя.
— Издаде те мелодичната интонация. Не можете да се отървете от нея.
— Вие да не би да се познавате? — попита леко недоверчиво Ендрю.
— Не — поклати отрицателно глава барманката.
„И това ако не е жалко“ — додаде наум Хари.
Червенокосата, Биргита Енквист, живееше в Австралия от четири години, а от една работеше в „Ди Олбъри“.
— Ако с Ингер се случехме в една смяна, разговаряхме, разбира се, но не сме поддържали близки отношения. Тя предпочиташе да живее по-уединено. С колеги от бара често излизаме заедно по заведения и понякога тя идваше с нас, но не си падаше много-много по компаниите. Когато постъпи в бара, току-що се бе изнесла от апартамента на бившето си гадже в „Нютаун“. За личния си живот ми е споделяла единствено, че започнала да се чувства ограничена във връзката си и се нуждаела от промяна.