Жената, която ядеше тортата, изключи радиото. Името Бертил Магнусон й бе познато от случай с безследно изчезнал през 80-те.
Тя насочи поглед към портретна снимка в ъгъла на бюрото си. Най-малката й дъщеря - Йолене. Момичето й се усмихваше с особена усмивка и загадъчни очи. Страдаше от синдрома на Даун и беше на деветнайсет. Мила ми Йолене, помисли си жената, какво ли ти готви животът? Посегна към последното парче от тортата, но някой почука на вратата. Бутна бързо тортата зад две обемисти папки върху бюрото и извика:
- Влез!
Вратата се отвори и млада жена надникна вътре. Лявото й око не беше съвсем симетрично с дясното - беше леко кривогледа. Косата й бе прибрана в рошав черен кок.
- Мете Улсетер? - попита Рошавия кок.
- Какво има?
- Може ли да вляза?
- Какво има?
Рошавия кок явно се поколеба дали това е позволение да влезе, или не. Спря в рамката на полуотворената врата.
- Казвам се Оливия Рьонинг. Студентка съм в Полицейския колеж. Търся Том Стилтон.
- Защо?
- Работя по проект въз основа на случай, който той е разследвал. Искам да му задам няколко въпроса.
- Какъв случай?
- Убийство на остров Нордкостер през 1987.
- Влез.
Оливия пристъпи вътре и затвори вратата. Пред бюрото на Улсетер имаше стол, но тя не посмя да седне. Не и без покана. Жената зад бюрото изглеждаше не само огромна, но и много властна.
Главен детектив.
- Какво включва проектът?
- Анализираме как са разследвани стари убийства и какво би могло да се направи по различен начин със съвременните методи.
- Упражнение по неразкрити случаи?
- Нещо такова.
В стаята настъпи тишина. Мете погледна към тортата с крайчеца на окото си. Знаеше, че ще се вижда от стола, ако покани младата жена да седне. Остави я права.
- Стилтон напусна - каза кратко.
- О? Кога?
- Има ли значение?
- Не, но... може би ще отговори на въпросите ми. Въпреки че е напуснал. Защо напусна?
- Лични причини.
- Какво прави сега?
- Нямам представа.
Като ехо на Оке Густафсон, помисли си Оливия.
- Знаете ли как да се свържа с него?
- Не.
Мете Улсетер не откъсваше очи от Оливия. Посланието беше ясно. Колкото до нея, разговорът е приключил.
- Е, благодаря все пак.
Забеляза, че неволно се покланя леко, преди да тръгне към вратата. По средата на стаята се обърна към Мете.
- Имате нещо... сметана може би... на брадичката.
После затвори бързо вратата зад себе си.
Мете - също толкова бързо - избърса брадичката си с длан и изтри капката сметана.
Колко неприятно.
Но и забавно. Мортен, съпругът й, щеше да се посмее хубавичко на вечеря. Той обичаше неловки ситуации.
Не беше толкова доволна обаче, че Рьонинг издирва Том. Вероятно нямаше да го открие, но дори споменаването на името му разбърка мислите в главата на Мете.
Не обичаше хората да й разбъркват мислите.
Мете имаше аналитичен ум. Брилянтен следовател със свръхактивен интелект и впечатляваща способност да върши много неща едновременно. Това не бяха хвалби, а качествата, довели я там, където се намираше сега. Един от най-опитните криминалисти в страната. Жена, запазваща хладнокръвие, когато по-мекушавите й колеги се поддават на безсмислени емоции.
Мете никога не се поддаваше.
Но в главата й имаше място, където мислите се разбъркваха. Рядко. А случеше ли се, почти винаги беше свързано с Том Стилтон.
Оливия излезе от кабинета на Мете с чувството, че... Какво? Не беше сигурна. Сякаш на тази жена не й хареса, че я разпитват за Том Стилтон. Но защо? Няколко години той бе разследвал убийството на Нордкостер, после бяха затворили случая. А сега бе напуснал полицията. Голяма работа. Щеше да го намери и сама. Или да зареже проекта, щом ще е толкова сложен. Не смяташе обаче да се откаже прекалено бързо. И лесно. Имаше още начини да получи информация, след като бездруго бе в полицейската централа.
Единият беше Вернер Брост.
На няколко метра зад него тя се втурна да го догони по безличния служебен коридор.
- Извинете!
Мъжът позабави ход. Наближаваше шейсетте и отиваше да си набави позакъснелия обяд. Не изглеждаше в много добро настроение.
- Да?
- Оливия Рьонинг.
Оливия го настигна и протегна ръка. Винаги се ръкуваше крепко. Мразеше да разклаща нещо пихтиесто като датски пудинг, току-що изваден от фурната. Вернер Брост беше датски пудинг. Беше също и новоназначеният шеф на групата за неразкрити убийства в Стокхолм. Опитен следовател с подобаваща патина от цинизъм и искрена всеотдайност - добър служител на обществото от главата до петите.