- Исках само да разбера дали работите по островния случай.
- Островен случай?
- Убийството на Нордкостер през 1987.
- Не.
- Запознат ли сте с него?
Брост огледа под лупа напористата млада жена.
- Запознат съм.
Оливия не обърна внимание на решително сдържания тон.
- Защо не е в програмата ви?
- Не е достъпен.
- Достъпен? Какво значи...
- Обядвахте ли, госпожице?
- Не.
- Аз също.
Вернер Бросг се обърна кръгом и продължи към „Сливовото дърво“ - закусвалнята за персонала в сградата.
Недей да важничиш, помисли си Оливия и се почувства поставена на мястото си от снизходителния му тон.
Недостъпен?
- Какво значи недостъпен?
Оливия следваше Брост на две крачки разстояние. Той свърна в закусвалнята като робот, сложи храна и бира върху поднос и намери свободна маса, без да губи инерция. После се съсредоточи върху обяда си. Оливия седна срещу него.
Бързо разбра, че този мъж трябва да погълне нещо питателно - моментално. Протеини, калории, захар. Проблемът очевидно беше сериозен.
Зачака, преди да произнесе репликата си.
Не се наложи да чака дълго. Брост се справи с храната с впечатляваща скорост и се облегна назад с едва прикрито оригване.
- Какво значи „недостъпен“ случай? - попита отново тя.
- Значи, че нямаме основания да подновим разследването - каза Брост.
- Защо?
- Какви познания имаш по въпроса?
- Уча трети семестър в Полицейския колеж.
- С други думи, не знаеш много.
Но го каза с усмивка. Беше се погрижил за телесните си нужди. Сега можеше да си позволи кратък разговор. Току-виж я убедил да го почерпи с ментова бисквитка към кафето му.
- За да подновим разследване, основното изискване е да разполагаме с нещо, което преди не сме използвали.
- ДНК? Географски анализ? Нови свидетелски показания?
Е, знае това-онова, помисли си Брост.
- Да, такива неща. Или нови улики, пропуснати при предишното разследване.
- Но нямате такива за случая на Нордкостер?
- Нямаме.
Брост се усмихна великодушно. Оливия му се усмихна в отговор.
- Искате ли да ви взема кафе? - попита тя.
- Да, моля.
- Нещо към него?
- Ментова бисквитка би било чудесно.
Оливия се върна бързо. Въпросът напираше на езика й.
- Том Стилтон е отговарял за случая, нали? - зададе го, преди кафето да заеме мястото си върху масата.
- Да.
- Знаете ли как да се свържа с него?
- Вече не работи в полицията. Напусна отдавна.
- Знам, но още ли е в Стокхолм?
- Нямам представа. Носеха се слухове, че ще се мести в чужбина.
- О... гадост... значи трудно ще го открия.
- Да.
- Защо напусна? Не беше толкова стар, нали?
- Не беше.
Оливия забеляза как Брост разбърква кафето си с очевидно нежелание да срещне погледа й.
- Защо напусна тогава?
- Лични причини.
Трябва да спра тук, помисли си Оливия. Личните причини не й влизаха в работата. Нямаха никаква връзка с проекта.
Оливия обаче си беше Оливия.
- Вкусна ли беше ментовата бисквитка?
- Много.
- Какви бяха личните причини?
- Не знаеш ли какво значи „лични“?
Ментовата бисквитка явно не е била чак толкова вкусна, помисли си тя.
Оливия излезе от полицейската централа на Полхемсгатан. Кипеше от раздразнение. Не обичаше да се сблъсква с тухлени стени. Влезе в колата, извади лаптопа, отвори сайт за търсене и написа „Том Стилтон“.
Появиха се няколко статии. Всички имаха връзка с полицията. Освен една. Съобщение за пожар на нефтена платформа край норвежкия бряг през 1975. Млад швед спасил живота на трима норвежки работници. Героят се казваше Том Стилтон, на двайсет и една години. Оливия запази документа. После започна да търси Том Стилтон във всички директории. Нямаше го в Eniro - националния онлайн адресен регистър. Не откри резултати и в други сайтове. Дори в Birthday.se. Провери наслуки и в националния регистър за превозни средства. Същото.
Човекът не съществуваше.
Дали се е преместил в чужбина? Както спомена Брост. Дали не е някъде в Тайланд? Пие коктейли и разказва детективските си подвизи на подпийнали кокетки? Или не. Може би е имал други наклонности?
Хомосексуални?
Не, едва ли.
Поне не в добрите стари времена. Десет години бил женен за Мариане Боглунд - криминолог координатор. Оливия най-сетне бе открила Стилтон в брачния регистър на данъчната служба.