- За сенилна ли ме смяташ?
- Не, в никакъв случай. Помниш ли как се казваха?
- Е, дотолкова съм сенилна.
- Но каза, че имаш регистър.
- Да.
- Би ли могла...
- Един момент.
В другия край настъпи тишина. Продължи доста дълго. Оливия чу приглушен смях и гласове. Забеляза как Мете и Стилтон я гледат. Опита се да им покаже, че има състезание по канадска борба. Мете и Стилтон не реагираха.
- Аксел ти изпраща поздрави - каза внезапно Бети по телефона.
- Благодаря.
- Алф Стейн.
- Алф Стейн? Името на единия...
- Той е резервирал бунгалото. Един от наркоманите - каза Бети.
- Но не знаеш как се казва другият?
- Не.
- Помниш ли името Сверкер Хансон?
- Не.
- Знаеш ли дали сестрата на единия от наркоманите е живяла на острова?
- Не.
- Добре, благодаря ти много. И поздрави Аксел!
Оливия прибра телефона. Стилтон я погледна.
- Аксел?
- Нордеман.
- Алф Стейн? Така ли се казва? - попита Мете.
- Да - отговори Оливия.
Мете погледна към Стилтон.
- Него ли си разпитвал?
- Вероятно. Името ми звучи познато...
- Добре. Ще се обадя в Гьотеборг да проверят. Сега ме чака друга работа.
- Каква?
- Полицейска. Включва и бившата ти съпруга в лабораторията. Лека нощ.
Мете извади мобилния си телефон.
Оливия подкара колата в светлата лятна нощ. Стилтон седеше до нея. Мълчеше. И двамата бяха отнесени в свои мисли.
Оливия обмисляше забележителната ситуация в кабинета на Мете. Главен инспектор, бивш главен инспектор и тя. Студентка в Полицейския колеж. Която обсъжда с тях разследване на убийство. Усещаше обаче, че си е изпълнила задачата и е допринесла в много отношения. Поне така смяташе.
Стилтон мислеше за Аделита Ривера. Бременната жена на брега. Докосна с длан протритото табло на мустанга.
- Това е старата кола на Арне, нали?
- Да, наследих я.
- Хубава кола.
Оливия не отговори.
- Какво не й е в ред?
- Остави!
Учеше се. Стилтон преглътна своя хап и настъпи тишина.
21.
Утринното слънце обливаше жълтата къща в Брома. Лъчите безмилостно разкриваха колко мръсни са прозорците на спалнята. Ще ги измия, когато се върна, помисли си Ева Карлсен, и затвори куфара. Бяха я поканили да замине за Бразилия и да напише статия за успешна програма за превъзпитание на непълнолетни престъпници. Устройваше я отлично. Имаше нужда от смяна на обстановката. Взломът в дома й си казваше думата. Също и шумотевицата около убийството на Нилс. Трябваше да се поразтуши малко. След половин час щеше да вземе визата си, а после да отиде с такси до летището.
Остави куфара в дъното на коридора, облече сако и отвори вратата.
- Ева Карлсен?
Лиса Хедквист изкачваше стълбите пред прага. Следваше я Босе Тюрен.
Медиите отразиха надълго и нашироко новината за ареста на двамата, убили бездомна жена в каравана. Излъчиха и множество репортажи за самоубийството на Бертил Магнусон и странното произшествие с Ерик Гранден - кабинетен секретар във Външното министерство.
Връзката на Гранден със сензационните разкрития за убийството в Заир през 1984 година предизвика трескава деятелност в новинарските отдели. Всички искаха да се свържат с него. В крайна сметка честта се падна на фотограф, който свърна на погрешна пряка в Стария град и реши да паркира колата си на кея. И там седеше той. Детето чудо на политиката. Зад статуята на Густав III. Със сгънат бръснач в ръка и отчаяно изражение. Когато фотографът се опита да го заговори, Гранден зарея поглед към водата.
- Юси...
Каза само това.
После дойде мобилен екип от психиатрията и го отведе в болница. Умерената партия бързо разпространи изявление, че Ерик Гранден „се оттегля временно“ по лични причини.
Отказаха всякакви други коментари.
С посредничеството на Мете Стилтон получи информация от полицейските архиви в Гьотеборг. Бяха открили някогашния му разпит на наркомана от Нордкостер. Името му наистина се оказа Алф Стейн. Откраднатата лодка принадлежала на Ева Хансон. Мете провери полицейските досиета да види какво имат за Алф Стейн.
Имаха доста.
Включително адрес във Фитша.
Даде го на Стилтон.
Пътуваха до Фитша с колата на Оливия и паркираха близо до центъра. Оливия щеше да чака в колата.
Стилтон вече имаше добра представа за сегашното положение на Алф Стейн. Не беше много сложно. Почти сигурно щеше да го открие сред другите пияници пред магазина за алкохол.