И той наистина беше там.
Стилтон се вписа с лекота.
Седна на пейката до Алф Стейн, извади бутилка водка „Експлорър“, кимна на Алф и каза:
- Йеле.
- Здрасти.
Алф погледна бутилката. Стилтон му я подаде и Алф не се колеба дълго. Грабна я.
- Благодаря! Афе Стейн.
Стилтон се сепна.
- Афе Стейн?
- Да.
- Човече, познаваш ли Свере?
- Кой Свере, мамка му?
- Свере Хансон. Русоляв.
- О, той ли.. Да. Ама отдавна не съм го мяркал.
Афе го погледна подозрително.
- Защо ме разпитваш за него, мамка му? Натопил ли ме е нещо?
- Не, не. Хубави неща говореше за теб. Но пукна.
- О, мамка му.
- Свръхдоза.
- Горкото копеле.
Стилтон кимна. Афе гаврътна голяма глътка от водата.
Без да трепне.
Стилтон пое бутилката.
- Но дрънкаше за мен, а? - осведоми се Афе.
- Да.
- Нещо по-специално?
Притеснен ли си, помисли си Стилтон.
- Не, нищо специално. Каза ми, че като млади сте били приятели. Правели сте разни неща заедно.
- Какви неща?
- Всякакви. Така де, забавлявали сте се...
Афе се поотпусна. Стилтон му подаде отново бутилката и Афе впи устни в гърлото. Жаден човек, помисли си Стилтон. Афе избърса уста и му върна бутилката.
- Забавлявахме се, вярно! И правехме разни смахнати неща. Знаеш как е...
Знам, помисли си Стилтон.
- Нямаше ли сестра? Свере? - сви рамене той.
- Защо питаш?
Стилтон разбра, че е прибързал.
- Просто се сетих. Все приказваше за нея... затова.
- Не искам да говоря за шибаната му сестра!
Афе се изправи и погледна надолу към Стилтон.
- Ясно?
- Успокой топката, човече - каза Стилтон. - Извинявай... Седни...
Стилтон помирително протегна бутилката към Афе. С крайчеца на окото си забеляза, че Оливия стои до колата и ги наблюдава със сладолед в ръка. Афе се олюля и усети, че е най-добре да си седне на мястото.
- Гроб съм за сестра му, щом се засягаш толкова - каза Стилтон.
Афе отпи от бутилката и впи очи в земята.
- Веднъж ни изигра здравата, кучката му с кучка.
- Ясно. Никой не иска да го мамят.
- Да. Никой!
Стилтон реши да разкаже опашата лъжа на новия си приятел Афе. Как едно копеле го изиграло да му помогне да набият някого. Уж задирял гаджето му. Ступали го здравата. По-късно срещнал момичето и то му казало, че човекът не я задирял. Подлият кучи син всъщност му дължал пари и искал да се отърве от него.
- Подмами ме да пребия човека. И той пукна!
Афе не го прекъсваше. Слушаше съчувствено. И двамата бяха изиграни. Братя по злощастие. Когато Стилтон приключи, Афе отбеляза:
-Гадна история, мамка му. Копеле мръсно!
После замълча. Стилтон зачака. След известно време Афе отвори отново уста.
- И мен ме прецакаха така. По-точно мен и Свере. Сестра му ни изигра...
Стилтон застана нащрек.
- Изигра ни да... Мамка му, човече, исках да забравя тая гадост.
Афе протегна ръка към бутилката.
- Никой не иска да помни гадости - кимна Стилтон.
- Но не става! След това със Свере си изгубихме дирите. Така де... не можехме да се гледаме! А беше и жена!
- Жена?
- Да! Шибаната му сестра ни накара да го направим. Имала някакъв проблем с нея. За капак беше бременна.
- Сестрата?
- Не! Жената!
Афе се свлече още по-надолу на пейката. Очите му се напълниха със сълзи.
- Къде стана това?
Стилтон разбираше, че рискува, но Афе бе потънал в алкохолните си спомени и не реагира.
- На някакъв шибан остров.
Афе се изправи рязко.
- Ще офейквам, човече. Не ми се говори за това. Ужасна гадост е!
Стилтон му подаде бутилката.
- Вземи я!
Афе взе бутилката с последните капки, олюля се опасно и погледна към Стилтон.
- Взех шибаните пари на сестра му, за да си държа устата затворена. Представяш ли си?
- Да... истинска гадост!
Афе се заклатушка към сянка под дърво. Стилтон го проследи с поглед как се просва да отспи мъката си. Стана, когато Афе захърка. Пъхна ръка във вътрешния джоб на дрипавото си яке и изключи функцията „запис“ на мобилния телефон на Оливия.
Беше получил каквото искаше.
Мете получи разрешение да обискира къщата на Ева Карлсен в Брома. Отне известно време да претърсят всички стаи. Но претърсването даде резултат. Включително добре скрит пощенски плик зад кухненски рафт.
Върху плика пишеше: „Плая дел Кармен, 1985“.
Стаята не беше особено просторна. Не съдържаше нищо излишно. Само маса, три стола, касетофон. На два от столовете седяха Мете Улсетер и Том Стилтон. Той беше взел назаем черно кожено яке и поло блуза от Абас. На стола срещу тях седеше Ева Карлсен с разпусната коса и тънък светлозелен пуловер. Върху масата между тях лежаха листове и други предмети. Мете беше помолила за добра настолна лампа. Искаше да създаде уютна атмосфера.