- Да.
Стилтон се облегна назад. Край. Мете се приведе към касетофона.
- Спираме за кратка почивка.
Форш и Клинга разпитваха Лиам и Исе два часа. И двамата бяха отраснали в стокхолмското предградие Халонбериен. На Клинга се падна Лиам. Той знаеше горе-долу какво ще чуе. Още преди да прочете криминалното му досие. Гадостите ескалираха през тийнейджърските му години. Когато Лиам разказа как баща му помагал да инжектират сестра му на кухненската маса, картината се проясни съвсем.
За Клинга.
Ощетени деца. Нали така ги бе нарекла? Жената, която бе видял по телевизията в някакво публицистично предаване.
Лиам беше изключително ощетено дете.
Форш очерта кажи-речи същата топография около Исе. Роден в Етиопия, оставен на произвола на съдбата още преди гласът му да мутира. Ощетен и унищожен. Изпълнен с безцелна агресия.
Колкото до боевете в клетка...
Отне им известно време да накарат Лиам и Исе да разкрият какво знаят, но в крайна сметка всичко излезе наяве - имена на други момчета, които ги организират, и най-вече кога ще е следващото зрелище.
И къде.
На Свартсьоландет, в изоставена циментова фабрика. Пустееща и с ограда, зад която влизането е забранено.
С известни изключения.
Няколко часа по-рано Форш бе поставил мястото под наблюдение. Стратегията бе да изчакат боевете да започнат и тогава да нахлуят. Когато затвориха първите момченца в клетките, дюдюкането и възгласите изригнаха и бързо секнаха. Полицаите бяха блокирали всеки възможен път за бягство и влязоха вътре тежко въоръжени. Полицейските ванове отвън не след дълго се напълниха до пръсване.
Тълпа журналисти и фотографи посрещнаха Форш и Клинга пред фабриката.
- Кога разбрахте за боевете в клетка?
- Преди известно време. Действахме под прикритие. Напоследък работехме с всички сили върху случая.
Така каза Форш с поглед, вперен право в камерата.
- Защо тогава не ги арестувахте по-рано?
- За да сме сигурни, че ще заловим когото трябва.
- Успяхте ли?
- Да.
Докато Форш позираше за следващия близък кадър, Клинга се отдалечи.
Някои от членовете на екипа бяха излезли от стаята. Оливия все още стоеше там с Босе Тюрен и Лиса Хедквист. И тримата вероятно изпитваха сходни чувства. Облекчение, че неразкрито убийство не след дълго ще бъде разкрито, смесено с лични съображения. За Оливия те засягаха главно мотива. Защо?
Макар че имаше известна представа какъв вероятно е отговорът.
Триото в стаята за разпити получи кафе. Настроението беше минорно. За двама от тях - облекчение, споделено донякъде дори от третия. Мете включи отново касетофона и погледна към Ева Карлсен.
- Защо? - попита тя.
Мете внезапно бе сменила тона. Бездушният професионален глас беше изчезнал. Онзи, преследващ една-единствена цел - да изтръгне самопризнание. Новият глас звучеше предразполагащо с надеждата да проумее защо вършим каквото вършим.
Знание.
- Защо ли? - каза Ева.
- Да.
Ева вдигна леко глава. За да им обясни защо, бе принудена да се подложи на дълбока болка. Потисната болка. Чувстваше обаче, че е длъжна да даде поне някакво обяснение. Да изрече с думи това, което цял живот се опитваше да надмогне.
Убийството на Аделита Ривера.
- Откъде да започна?
- Откъдето искаш.
- Нилс изчезна. През 1984 година. Ни вест, ни кост. Просто изчезна. Мислех, че нещо се е случило в Киншаса и са го убили. Ти също предполагаше нещо подобно, нали?
Ева погледна към Мете.
- Да, обмисляхме и такава хипотеза.
Ева кимна и поглади опакото на ръката си с опакото на другата ръка. Сега говореше много тихо, на пресекулки.
- Както и да е. Бях отчаяна. Обичах го и бях сломена. После ти дойде и ми показа туристическите снимки от Мексико. Видях, че е Нилс жив, с хубав загар, в курортен град... Почувствах се абсолютно... Не знам... Ужасно измамена... Не бях получила нищо - ни дума, ни пощенска картичка. Той се наслаждаваше на слънцето, а аз скърбях, изгубила надежда, и... Беше унизително, сякаш изобщо не го е грижа за мен...
- Защо не ми каза, че е той, когато ти показах снимката? През 1985 година?
- Не знам. Реших обаче да го открия, да поискам обяснение, да разбера защо е постъпил така с мен. Чувствах, че е нещо лично помежду ни. Питах се какво цели? Да ми причини болка? Или...? После разбрах.
- Как?
- Когато видях другите снимки.
- Които открихме в къщата ти?
- Да. Свързах се с чуждестранна агенция за издирване на изчезнали. Казах им къде са го забелязали за последно - в Плая дел Кармен в Мексико. Започнаха да го търсят и го намериха.