- Там?
- Да. Изпратиха ми цяла купчина снимки оттам - той и млада жена. Интимни снимки от спални, хамаци, плажове и всевъзможни места... Видели сте ги... беше ужасно... Чувствах се измамена, захвърлена, излъгана. Нещо в начина, по който го беше направил... сякаш съм нищо... въздух... забравена вещ... Не знам. После...
- Младата жена се появи неочаквано на Нордкостер?
- Да. Бременна. Неговото бебе. Дойде с издутия си корем и в пълно неведение, че я познавам от снимките и знам кой я е изпратил...
- Нилс?
- Да? Кой друг? Вечерта я забелязах да се промъква в задната градина на вилата ни. Бях пила вино и... Не знам, разярих се. Защо беше дошла тук? В къщата ни? Търси ли нещо?
Ева замълча.
- Къде бяха Сверкер и Алф Стейн тогава? - попита Мете.
- В къщата. Не исках да идват при мен, но ги бяха изгонили от бунгалото и те дойдоха...
- Какво се случи после?
- Излязохме в градината и довлякохме жената в къщата. Тя започна да се бори и да крещи. Сверкер предложи да я поохладим малко... Беше дрогиран...
- И я заведохте на брега?
- Да. На усамотено място. Край заливите Хаслевикарна.
- Какво се случи там?
Ева сплете пръсти и ги усука около палеца си. Трябваше да гребне надълбоко, за да намери точните думи, да им даде форма.
- Когато отидохме, на брега нямаше вода. Отливът бе оголил пясъка. И тогава си спомних...
- За прилива?
- Разпитвах я защо е дошла, какво търси, къде е Нилс. Тя мълчеше.
Ева вече нямаше сили да вдигне глава. Гласът й бе стихнал съвсем.
- Сверкер и Алф донесоха лопата и изкопаха дупка. Заровиха я в нея и... тогава настъпи приливът.
- Знаеше, че ще настъпи, нали?
- Няколко години бях живяла на острова. Всеки там знае кога настъпва високият прилив. Исках да я изплаша, да я накарам да проговори...
- И?
- Отначало не проговори, После... когато морето придойде... накрая...
Ева замълча. Наложи се Мете да довърши.
- Каза къде Нилс е скрил парите?
- Да... и къде живее.
Стилтон се приведе леко напред.
- И после я остави там?
Проговори за пръв път отначалото на разпита. Ева се сепна. Беше съсредоточена в болезнения диалог с Мете; мъжът до нея не съществуваше.
- Сверкер и Алф побягнаха към къщи. Аз останах. Знаех колко далеч сме отишли. Разбирах какво безумие върша. Но я мразех ужасно. Жената във водата. Исках да я изтезавам, задето ми е отнела Нилс.
- Да я убиеш.
Стилтон продължаваше да седи, приведен напред.
- Не, да я измъчвам. Сигурно звучи абсурдно, но не мислех, че ще умре. Не знам дали изобщо мислех... Просто си тръгнах.
- Но знаеше, че настъпва високият прилив?
Ева кимна. И се разплака - тихо. Стилтон се втренчи в нея. Вече имаха мотив за убийството на Аделита Ривера. Опита се да улови погледа на Ева.
- А сега да преминем към Нилс Венд? Как умря той?
Мете се изненада. Беше съсредоточена да свърже Ева Карлсен с убийството на Нордкостер. Убийството на Нилс Венд изобщо не влизаше в плановете й. Беше абсолютно убедена, че зад него стои Бертил Магнусон. Внезапно осъзна, че Стилтон е на крачка пред нея.
Както преди.
- Ще ни разкажеш ли и това? - попита той.
И тя им разказа. Провървя им, защото нямаха нищо конкретно, с което да свържат Ева Карлсен със случилото се с бившия й партньор. На този етап обаче Ева не виждаше смисъл да лъже. Вече беше признала, че е извършила жестоко убийство, и искаше да излее и останалото. А и не знаеше какво знаят те. Не искаше Мете да я разпитва отново.
Не би го понесла.
- Историята е кратка - подхвана тя. - Една вечер той просто позвъни на вратата. В къщата ми. Смаях се. Не защото е жив, това го знаех, а че се появява ей така.
- Кога дойде?
- Не помня. В деня преди да го открият.
- Какво искаше?
Ева замълча и потъна в себе си. Бавно се върна към неописуемата среща с бившия си партньор. Как някой ненадейно позвъни на вратата в къщата й в Брома. Тя отвори. Пред нея в слабата светлина на лампата на верандата стоеше Нилс Венд. Носеше кафяво яке. Ева се втренчи в него. Не знаеше какво всъщност вижда.
- Здравей, Ева.
- Здравей.
- Позна ли ме?
- Да.
- Може ли да вляза?
- Не.
Минаха няколко секунди. Доста. Нилс? След толкова години? Какво търси тук, за бога? Ева се опита да запази спокойствие.
- Е, излез ти тогава - усмихна се леко Нилс.
Сякаш са тийнейджъри, които не искат родителите им да ги видят? Полудял ли е? Какво иска? Ева се обърна, свали сако от закачалката, излезе навън и затвори вратата след себе си.
- Какво искаш? - попита тя.
- Още ли си омъжена?
- Разведена. Защо? Как разбра къде живея?