- Потърсих в Гугъл. Разбрах, че си се омъжила преди много години за известен атлет. Състезател по овчарски скок, Андерш Карлсен. Запазила си фамилията му.
- Да. Следил си ме?
- Не. Открих информацията случайно.
Нилс се извърна леко в очакване да го последва и тръгна към портата. Ева остана на верандата.
- Нилс.
Той спря.
- Къде беше през тези години?
Знаеше отлично къде е бил. Но не искаше той да разбере, че знае.
- В чужбина - отговори Нилс.
- И защо се върна? Сега?
Той я погледна. Ева усети, че трябва да се приближи до него. Да скъси разстоянието. Пристъпи напред.
- За да разчистя стари сметки - отвърна тихо Нилс.
- О? Какви сметки?
- Убийство.
Ева се озърна инстинктивно. Усети как вратът й се вдървява. Убийството на Нордкостер? Едва ли е разбрал, че е замесена в него. Какво има предвид тогава?
- Звучи неприятно - каза тя.
- Неприятно е, но скоро ще приключи. После се прибирам вкъщи.
- В Мал Паис?
Това беше първата й грешка. Просто се изплъзна от устата й. В следващата секунда осъзна какво е казала.
- Откъде знаеш, че живея там? - попита Нилс.
- Не живееш ли там?
- Там живея. Ще се поразходим ли?
Нилс кимна към сива кола, паркирана пред портата. Ева се поколеба. Все още нямаше представа какво иска той. Да поговорят? Глупости. Стари сметки? Убийство? Какво знае?
- Разбира се - кимна тя.
Влязоха в колата и потеглиха. След няколко минути Ева попита:
- За какво убийство става дума?
След кратко колебание Нилс й разказа. За убийството на журналиста Ян Нюстрьом, поръчано от Бертил Магнусон. Ева го погледна.
- Затова ли дойде?
- Да.
- Да отмъстиш на Бертил?
- Да.
Ева се поуспокои. Не беше Нордкостер.
- Не е ли опасно?
- Да отмъстя на Бертил?
- Да. Убил е журналист очевидно?
- Няма да посмее да ме убие.
- Защо?
Нилс се подсмихна, но не отговори. Минаха по моста Дротнингхолм и прекосиха Кершон. В другия край на острова Нилс спря до възвишение над водата. И двамата слязоха. Беше звездна нощ. Полумесецът посребряваше водата и скалите. Красиво място. В добрите стари времена идваха понякога тук. Късно нощем, когато брегът пустее. Къпеха се голи.
- Красиво е както преди - каза Нилс.
- Да.
Ева го погледна. Изглеждаше спокоен, сякаш нищо не се е случило. Сякаш всичко е както преди. Нищо не е както преди, помисли си тя.
- Нилс.
- Да.
- Искам да те питам нещо...
- Да?
- Защо не ми се обади?
- На теб?
- Да. На кого другиго? Живееше с мен, помниш ли? Говорехме, че ще се оженим, ще имаме деца и ще остареем заедно. Забрави ли? Аз те обичах.
Ева внезапно усети, че е тласната в абсолютно погрешна посока. Че се поддава на инерцията на абсолютно погрешни чувства. Но цялата ситуация бе абсурдна - тук, с Нилс, след двайсет и седем години. Миналото изригна като нажежена лава в нея. Не можеше да го възпре.
- Постъпих глупаво. Наистина трябваше да ти се обадя. Съжалявам - каза Нилс.
Той ми се извинява, помисли си Ева.
- След двайсет и седем години? Казваш ми, че съжаляваш?
- Да. Какво да направя?
- Хрумвало ли ти е някога какво ми причини? Какво преживях?
- Но, Ева, няма смисъл да...
- Можеше поне да ми кажеш, че съм ти омръзнала и искаш нов живот с нея! Щях да го приема!
- С кого?
Това беше втората й грешка. Ала усети, че няма смисъл да мълчи. Не можеше да се съпротивлява на напора, надигнал се у нея. Нилс внезапно застана нащрек.
- С кого да имам нов живот?
- Знаеш много добре с кого! Не се преструвай! Млада, красива и бременна. Изпрати я тук да вземе скритите ти пари и...
- Откъде знаеш?
Очите на Нилс изведнъж станаха леденостудени. Той пристъпи към Ева.
- За парите ли? - попита тя.
Нилс я гледа дълго, осъзнал каква грешка е допуснал. От самото начало. Бертил нямаше нищо общо. Бертил не го бе проследил до Мексико и Мал Паис. Не бе проследил Аделита до Швеция и не бе взел откраднатите пари. Бертил изобщо не бе замесен в убийството. Ева беше откраднала парите и...
- Ти ли уби Аделита? - попита той.
- Така ли се казваше?
Внезапно Ева получи силна плесница по лицето. Нилс освирепя.
- Ти ли беше, проклета кучко?
Замахна към нея. Тя се опита да отбие удара. Беше в добра форма, Нилс - в не толкова добра. Сбиха се яростно, размахваха ръце, ритаха. Ева го сграбчи за якето и го блъсна настрани. Нилс не успя да запази равновесие, спъна се в камък и падна назад. Главата му се удари в ръба на скалата. Ева чу глухия пукот на черепа му при сблъсъка с гранита. Нилс се просна безжизнен на земята. От раната в тила му рукна кръв и обля врата му. Тя се взираше втрещена в него.