Мете се приведе към светлината на настолната лампа пред Ева.
- Помисли, че е мъртъв?
- Да. Не смеех да го докосна. Лежеше, кръвта му изтичаше, не помръдваше... Бях разярена, бях в ступор и...
- Но не се обади в полицията?
- Не.
- Защо?
- Не знам. Просто се свлякох на земята и го гледах. Нилс Венд. Който унищожи живота ми преди години. А сега се появи отново и ми каза, че съжалява. И ми се нахвърли. И разбра какво съм направила на Нордкостер. Издърпах го до колата и успях да го наместя зад волана. Колата беше точно до склона към водата. Трябваше само да освободя ръчната спирачка...
- Но сигурно си предположила, че ще го открием?
- Да, Но си помислих... Не знам... Той беше заплашил Бертил Магнусон...
- Мислеше, че ще заподозрем Магнусон?
- Вероятно. Така ли стана?
Мете и Стилтон се спогледаха.
По-късно вечерта в колата на Мете настроението не бе особено ведро. Пътуваха към голямата стара къща в Кумелнес. И тримата бяха вглъбени в размисъл.
Стилтон мислеше за убийството на Нордкостер. Как едно-единствено събитие е способно да предизвика толкова жестока верижна реакция. Двама шведи се срещат в другия край на света. Изпиват заедно бутилка вино. Единият разказва на другия нещо, което внезапно обяснява загадка, измъчвала го повече от двайсет и три години. Той заминава за Швеция, за да отмъсти за смъртта на любимата си. Свързва се с бившия си бизнес партньор. Убиват го. Открива го Мете, която забеляза рождено петно на бедрото му, познато й от предишен случай. Същевременно Оливия започва да проучва убийството на Нордкостер.
Изумително.
После мислите му се насочиха към по-тежък въпрос. Към това, което неизбежно щеше да се случи не след дълго. В къщата на Мете и Мортен. И как ще се справи с него.
Мете мислеше за Бертил Магнусон. Каква грешка бе допуснала. Но все пак той беше поръчал убийство. Тя не носеше отговорност за самоубийството му.
Оливия мислеше за Джаки Берилунд. Какъв гаф. Ако не се беше фиксирала върху Джаки, Елвис щеше да е жив. Скъпо платен урок.
- Така трябва да е било.
Мете наруши мълчанието. Усети, че е време да ги изтръгне от унеса. Скоро щяха да пристигнат в хаотичната й къща. А не искаше да спуска тишина и униние там.
- Кое? - попита Стилтон.
- Хората, които са проникнали с взлом в къщата на Ева и са я нападнали. Сигурно ги е изпратил Бертил Магнусон.
- Защо?
- Да търсят касетата със записа. Магнусон несъмнено е проверил всички хотели и е разбрал, че в тях няма никакъв Нилс Венд. Каквото направихме и ние. После си е спомнил бившата партньорка на Венд. Невъзможно е да не са се познавали. И двамата са имали вили на Нордкостер... Предположил е, че Венд се крие в къщата й и записът е там.
- Звучи логично - съгласи се Стилтон.
- Но обецата? Как се е озовала в джоба на Аделита? - почуди се Оливия.
- Трудно е да се каже... - призна Мете. - Вероятно когато са се счепкали във вилата на Нордкостер. С Ева.
- Да.
Мете спря пред голямата стара къща.
Докато вървяха към къщата, телефонът на Мете звънна. Тя спря в градината. Беше Оскар Молин. Току-що се срещнал с комисар Карин Гьотблад. Обсъдили регистъра с клиенти на Джаки. И по-точно едно име, което Мете му бе съобщила.
- Какво решихте? - попита Мете.
- Да го поотложим за известно време?
- Но защо? Защото е Джаки Берилунд?
- Не. Защото ще попречи на реорганизацията.
- Добре. Но ще го уведомите, нали?
- Да. Лично ще се погрижа.
- Добре.
Мете прекъсна връзката. Забеляза, че Стилтон е спрял на два метра от нея и е чул разговора. Мете мина край него, без да продума, и изкачи стъпалата към верандата.
Абас отвори, прегърнал през рамо Йолене. Оливия получи топла прегръдка от нея.
- Гладни сме! - каза Мете.
Прекосиха стаите и влязоха в просторната кухня. Там Мортен се суетеше край всевъзможни съставки, от които обеща да получи кулинарния връх на летния сезон.
Спагети карбонара с пачи крак.
Другите членове на клана бяха нахранени отдавна и сега се бяха разпилели из къщата. Мортен им бе обяснил, че Първата дама в къщата се нуждае от спокойствие, а гостите й искат да вечерят необезпокоявани. Който не разбира, ще бъде изпратен на тавана при Елен да брои бримки.
Сега долу бе сравнително тихо.
- Сядайте!
Мортен махна с ръка над отрупаната маса, където се мъдреха и керамичните произведения на Мете - в ролята на чинии, купи и нещо по средата. Чаши вероятно.
Седнаха.
Мете наля вино. Стилтон отказа. Топли отблясъци от свещниците озариха чашите на другите, когато вдигнаха наздравица и отпиха.