И се отпуснаха.
Всички бяха преживели дълъг ден.
Включително Мортен. Той бе размишлявал дълго какво ще се случи след малко и как да овладее положението. Не беше съвсем сигурен. Вариантите бяха много и нито един -лесен.
Той чакаше.
Всички други - също. С изключение на Оливия. Тя усети как първата глътка вино разлива спокойствие и топлина в тялото й. Погледна към хората край масата. Доскоро абсолютно непознати.
Стилтон - бездомник с минало, за което вече знаеше това-онова. Но не достатъчно, за да свърже всички точки. В картина, каквато изгаряше от любопитство да види. Спомни си как изглеждаше Стилтон при първата им среща в Нака. Значително по-различен. Освен всичко друго сега очите му бяха съвсем променени.
Мортен, приятелят на Керуак. Експерт по детска психология, развързал езика й по удивителен начин. Как го беше направил?
Мете, съпругата му, която отначало я уплаши толкова, че коленете й омекнаха. И все още се държеше на разстояние. Но с уважение. Все пак бе допуснала Оливия в кабинета си и в разследването си.
И Абас. Стройният мъж. С невидим нож и странен аромат. Като нинджа, помисли си тя. Кой е той всъщност?
Отпи пак от виното. Тогава забеляза или по-скоро я почувства. Напрегнатата атмосфера. Никакви усмивки или бързи погледи. Просто стаено очакване.
- Какво има? - наложи се да попита с плаха усмивка. - Защо сте се умълчали така?
Другите се спогледаха. Оливия се опита да проследи щафетата на погледите, която спря до Стилтон. На него му се прииска шишенцето със стезолид да му беше подръка.
- Помниш ли какво те попитах в кухнята в апартамента ти? Когато изгоря караваната? Попитах те защо си избрала случая в Нордкостер?
Въпросът изненада Оливия.
- Да.
- Каза ми, че си го избрала, защото баща ти е участвал в разследването.
- Да.
- Нищо друго ли не привлече вниманието ти?
- Не... Е, да, по-късно. Убийството се е случило на рождения ми ден. Странно съвпадение.
- Не е.
- Как така? Не е съвпадение?
Мете сипа още вино в чашата на Оливия. Стилтон я погледна.
- Знаеш ли какво се е случило, след като Уве Гардман се е върнал тичешком вкъщи?
- Да. Не... Веднага след това ли имаш предвид?
- Разказал какво е видял, родителите му извикали въздушна линейка и веднага се втурнали към брега.
- Да, знам.
- Майка му била медицинска сестра. Когато стигнали до брега, от извършителите нямало и помен. Успели обаче да извадят жената, Аделита, от пясъка и водата. Тя била в безсъзнание, но имала слаб пулс. С обдишване удължили малко живота й, но тя умряла минута-две, преди да пристигне линейката.
- Ясно.
- Детето в утробата й обаче било живо. Лекарят в хеликоптера направил спешно цезарово сечение и извадил бебето - продължи Стилтон.
- Какво? Детето е оцеляло?
- Да.
- Защо не ми каза? Какво е станало с него?
- От съображения за сигурност решихме да запазим в тайна информацията за детето.
- Защо?
- Защото не знаехме какъв е мотивът за убийството. В най-лошия случай можеше да се окаже свързан с нероденото дете. Да са искали да убият него.
- И какво направихте с бебето?
- Поверихме го на един от разследващите. Да се грижи за него на първо време. Мислехме, че ще успеем да открием самоличността на жената или бащата на детето. Но не успяхме.
- И?
- Полицаят, който се грижеше за детето, впоследствие пожела да го осинови. Той и съпругата му бяха бездетни. Преценихме - и ние, и социалните работници - че това е добър вариант.
- Кой е полицаят?
- Арне Рьонинг.
Оливия вече предполагаше накъде се е насочил Стилтон, но искаше да чуе думите. Макар да бяха непонятни.
- Значи детето съм аз? - каза тя.
- Да.
- Значи съм... Какво? Дъщеря на Аделита Ривера и Нилс Венд?
- Да.
През цялото време Мортен не откъсваше очи от Оливия. Мете разчиташе езика на тялото й. Абас бе избутал стола си назад.
- Не е вярно.
Оливия все още владееше гласа си. Все още изоставаше значително.
- За жалост... - каза Стилтон.
- За жалост?
- Том иска да каже, че е трябвало да разбереш по друг начин, при други обстоятелства.
Мортен се опита да задържи Оливия там, където е. Тя погледна към Стилтон.
- Значи си знаел от самото начало? Откакто се срещнахме пред магазина?
- Да.
- Че съм била детето в утробата на удавената жена?
- Да.
- И не каза нито дума?
- Понечих на няколко пъти, но...
- Мама знае ли?
- Не я запознахме с точните обстоятелства. Арне реши да не й казва. Не знам дали й е казал, преди да умре.