После настъпи вторият час, третият. Когато конкретните и действителните неща вече не бяха от полза. Тогава детето в нея надделя.
Задълго.
Докато сълзите свършиха и тя отново намери път към разума си. Родила съм се на този бряг, помисли си, изрязана от утробата на удавената си майка. В нощ с висок прилив и пълнолуние като сегашната.
Точно тук.
Оброни глава върху коленете си.
Така я видя той. Отдалеч. Скрит зад скалите. На същото място както преди. Преди няколко часа я бе забелязал да минава край къщата. Не се върна. Сега беше тук - седнала на почти същото място, където бяха застанали другите през онази нощ.
Той отново чу морето.
Оливия го забеляза едва когато седна до нея, и застина. Извърна леко глава и срещна погледа му. Момчето, което беше видяло всичко. Мъжът с изрусялата от слънцето коса. Погледна го отново. „Разговарял е с моя баща в Коста Рика - помисли си тя, - видял е как убиват моята майка тук, и няма ни най-малка представа за това.
Някой ден ще му разкажа.“
Двамата погледнаха към морето. Към влажния пясъчен простор, окъпан от лунната светлина. Дребни лъскави рачета се щураха по пясъка и блещукаха в стоманено синьото сияние. Морски звезди проблясваха в ручейчетата между пясъчните дипли. Мидите се бяха вкопчили особено крепко в скалите.
Когато високият прилив настъпи, двамата си тръгнаха.
ШИЛА И РОЛФ БЬОРЛИНД
ПРИЛИВ
шведска
Евгения Мирева
редактор
Издателство ЕРА, София
тел. 02/980 16 29
e-maiclass="underline" era@erabooks.net
Печат: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД