Защо толкова зрелищно?
Въображението й се развихри. Имаше ли връзка с окултното? Поклонници на прилива? На луната? Убийството бе извършено късно вечерта. Като жертвоприношение? Ритуал? Секта? Да извадят плода ли са възнамерявали и да го поднесат на някое лунно божество?
Не, не бива да се отплесвам, помисли си тя.
Изключи четеца, облегна се назад и погледна към пълните страници на бележника миш-маш от факти, догадки, истини и предположения, правдоподобни и недотам правдоподобни хипотези на криминални репортери и следователи.
Според „достоверен източник“ в тялото на жертвата били открити следи от упойващо вещество. Рохипнол - класически изнасилвачески опиат. Но нали жената е била в напреднала бременност? Защо са я упоили?
Според полицията сред пясъчните дюни намерили тъмно палто, по което имало косми от жената. Къде са били другите й дрехи, ако палтото е било нейно? Дали убийците ги бяха взели, а него - забравили?
Опитали се да открият самоличността на жената чрез Интерпол, но издирването не дало резултат. Странно как никой не е обявил за изчезнала бременна жена, помисли си Оливия.
Жертвата била двайсет и пет-трийсетгодишна, вероятно с латиноамерикански корени. Какво ли значеше това? Каква територия обхващаше?
Имало свидетел на зловещите събития - деветгодишно момче на име Уве Гардман. Прибрало се тичешком вкъщи и казало на родителите си. Къде ли е днес? Дали може да се свърже с него?
Според полицията жената била в безсъзнание, но още жива, когато родителите дошли на брега. Опитали се да я спасят, но когато въздушната линейка пристигнала, тя вече била мъртва. На какво разстояние от брега се е намирала къщата на Гардманови, почуди се тя. Кога е долетял хеликоптерът?
Оливия се изправи. Мозъкът й бе прегрял от впечатления и размишления. Залитна. Кръвното й изглежда бе паднало.
Седна зашеметена в колата на Хумлегордсгатан пред библиотеката и усети как стомахът й къркори. Усмири го с протеиново блокче от жабката. Няколко часа се бе застояла в читалнята и с изненада установи колко е късно. Времето бе потънало вдън земя. Оливия погледна бележника. Осъзна колко я е заинтригувало убийството край брега. Не само защото Арне го беше разследвал - това бе допълнителен стимул - но и заради забележителните му съставни части. Една подробност засенчваше всичко друго и се бе запечатала в ума й - не бяха разкрили самоличността на убитата жена. И досега не се знаеше коя е. Години наред бе останала загадка.
Това изостри любопитството на Оливия.
Искаше да разбере повече.
Ако баща й беше жив, какво ли щеше да й разкаже?
Извади мобилния си телефон.
Оке Густафсон и жена на средна възраст стояха на спретнатата морава пред Полицейския колеж. Жената беше от Румъния и отговаряше за колежанската столова. Предложи цигара на Оке.
- Малцина пушат днес - отбеляза тя.
- Да.
- Заради рака сигурно.
- Вероятно.
И двамата запалиха.
Оке бе преполовил цигарата, когато телефонът му звънна.
- Обажда се Оливия Рьонинг, здравейте. Избрах случая от Нордкостер и бих искала...
- Така и предположих - прекъсна я Оке. - Баща ти го разследваше.
- Да, но не това е причината.
Оливия държеше да не смесва нещата. Ставаше дума за нея и за сега. Нямаше нищо общо с баща й. Във всеки случай не и доколкото засягаше преподавателя й. Беше избрала проект и щеше да действа по свой начин. Такава си беше.
- Избрах го, защото е интересен - каза тя.
- Но доста труден.
- Да. Затова ви се обадих. Искам да видя истинските документи от разследването. Къде са?
- В централния архив в Гьотеборг вероятно.
- Така ли? Жалко.
- Но бездруго не би могла да ги видиш.
- Защо?
- Защото е неразкрито убийство и още не е изтекъл ограничителният срок. Никой извън криминалния екип няма достъп до отворено разследване.
- Аха, ясно... Какво да правя тогава? Как да получа информация?
В другия край на линията настъпи тишина.
Оливия седеше зад волана, притиснала мобилния телефон до ухото си. Какво ли обмисляше той? Видя пътна полицайка да приближава с делова стъпка. Мустангът бе паркиран на място за инвалиди. Недобра идея. Оливия включи двигателя точно когато чу отново гласа на Оке.
- Пробвай да поговориш с началника на следователския екип - каза той.
- Казва се Том Стилтон.
- Знам.
- Къде е той?
- Нямам представа.
- В главното управление?
- Не мисля. Но може да попиташ Улсетер, Мете Улсетер. Тя е старши детектив. Работили са заедно по много случаи, сигурно ще знае.
- И къде да я открия?