- В Националния криминален отдел.
- Благодаря.
Оливия потегли под носа на полицайката.
- „Местоположение Стокхолм“. Най-новият брой! Прочетете за принцеса Виктория и помогнете на бездомните!
Гласът на Еднооката Вера надвикваше с лекота тълпите благоденстващи жители на шикозния квартал Софо в Южен Стокхолм, които прииждаха в търговския център да си напълнят торбите с боклучава храна и лукс. Вера приличаше на актриса, съвършено подходяща да играе в Националния театър. Като Маргарета Крук в разцвета на кариерата й, само че по-дрипава. Имаше обаче същия остър поглед, властно присъствие и магнетизъм.
И списанията й се продаваха.
Пакетът й вече се бе смалил наполовина.
Арво Перт не можеше да се похвали с такъв успех. Той не продаваше нищо. Стоеше облегнат на стената, недалеч от нея. Не му беше ден и не искаше да е сам. Погледна Вера с крайчеца на окото си. Възхищаваше се на силата си. Знаеше достатъчно за черните й нощи, повечето хора от обкръжението й знаеха. Сега обаче тя изглеждаше като господарка на света. Бездомна. Ако не броим за дом древната сива каравана от 60-те.
Вера я броеше.
- Не съм бездомна.
Така каза на клиент, купил списание и поискал да надникне в света на отрепките. Социален воайор?
- Местя се.
Това беше отчасти вярно. Фигурираше в специалния списък на общината „Домът на първо място“ - политически проект, който да създаде впечатление, че подобряват положението на бездомниците. Провървеше ли й, през есента щяха да й дадат апартамент, така й бяха казали. За пробен период. Ако се държи добре, ще остане в него.
Вера възнамеряваше да се държи добре.
Всъщност винаги се държеше добре. Почти винаги. Имаше каравана и инвалидна пенсия в размер на пет хиляди крони. Преживяваше криво-ляво с нея, но тя покриваше само насъщното. За останалото се налагаше да рови в боклука.
И се справяше прилично.
- „Местоположение Стокхолм“!
Продаде още три списания.
- Тук ли ще стоиш наистина?
Въпросът бе зададен от Йеле, който се появи изневиделица с петте си екземпляра и се паркира току до нея.
- Да? Защо?
- Това е мястото на Бенсеман.
Всеки продавач си имаше свой пункт в града - пишеше го до името му на ламинирана табелка, провесена на врата. На табелката на Бенсеман пишеше: „Бенсеман/Търговски център, Сьодер“.
- Бенсеман няма да се весне скоро тук - каза Вера.
- Това е неговото място. Преотстъпиха ли ти го временно?
- Не. А на теб?
- Не.
- Какво тогава правиш тук?
Йеле не отговори. Вера пристъпи към него.
- Имаш ли нещо против да стоя тук?
- Добро място е.
- Да.
- Ще си го поделим ли? - попита Йеле.
Вера го погледна с бегла усмивка. Изражение, от което се отдалечаваше възможно най-бързо. Както сега. Впи очи в земята. Вера застана точно пред него, приведе се и се опита да улови погледа му отдолу. Лесно колкото да хванеш пъстърва с ръце. Непостижимо. Йеле се извърна. Вера се изкикоти дрезгаво, принуждавайки четири семейства с дечица да свърнат рязко с дизайнерските си колички.
- Йеле, Йеле! - засмя се тя.
Перт се отлепи от стената. Неприятности ли назряваха? Знаеше колко избухлива е Вера. Йеле беше по-смътен фактор. Говореха, че бил родом от далечен архипелаг. Рьодльога ли, що ли? Баща му ловял тюлени! Безпочвените слухове обаче край нямаха. А сега предполагаемият ловец на тюлени спореше с Вера пред търговския център.
Или каквото там правеха.
- Защо се карате?
- Не се караме - каза Вера. - С Йеле никога не се караме. Аз просто казвам как стоят нещата, а той се пули в земята. Нали, Йеле?
Обърна се към него, но той вече се бе отдалечил на петнайсетина метра. Нямаше да спори с нея за мястото на Бенсеман. Всъщност му беше все едно къде Вера си продава списанията. Да си решава сама!
Йеле беше на петдесет и шест и в действителност му беше все едно за всичко.
В късната лятна вечер Оливия пътуваше към Сьодер. Усилен ден. Лошо начало с вечната лепка Улф. После обаче откри случая с убийството. И неочаквано хоризонтът се разведри. По няколко причини. Лични и други.
Часовете, прекарани в Националната библиотека, бяха оставили своя отпечатък.
Странно как се развиват нещата, помисли си тя. Изобщо не отговаряха на плановете й. Мечтаеше за лятна ваканция след тежките месеци - в колежа от понеделник до петък, в събота и неделя на работа в кронобергския център за временно задържане на малолетни. Сега смяташе да го кара леко. Имаше малко спестявания, та да побездейства известно време. Евтин чартър в последната минута - така изглеждаше в общи линии идеята. А и почти цяла година не бе правила секс. И за това трябваше да се погрижи.