Но ето че се появи друго.
Дали все пак да не се откаже от проекта? Нали не е задължителен? В същия момент й се обади Лени.
- Да?
Лени беше най-добрата й приятелка от последната гимназиална година. Момиче, което се носеше по течението и отчаяно се опитваше да намери опора, за да не потъне. Както винаги, искаше да излязат в града, да види какво става, да не би да пропусне нещо. Сега се бе уговорила с още четири приятелки, та да не пропусне Якоб - мъжа, от когото се интересуваше в момента. Прочела във Фейсбук, че тази вечер ще бъде в „Странд“ на Хорнстул.
- Трябва да дойдеш! Ще се забавляваме! Срещаме се у Лоло в осем и...
- Лени...
- Да?
- Не мога, имам... работа. Проект за колежа. Трябва да го прегледам тази вечер.
- Но приятелят на Якоб - Ерик - ще бъде там! Все разпитва за теб. Страхотен е. Тъкмо за теб!
- Да, но не мога.
- Ливия, защо си толкова скучна? Време е да свалиш някого, за да си възвърнеш формата.
- Друг път.
- Все така казваш. Добре де, но не ме обвинявай, ако си пропуснеш шанса.
- Обещавам. И успех с Якоб!
- Да, стискай палци. Прегръдки и целувки!
На Оливия не й остана време да изпрати прегръдки. Лени прекъсна връзката. Винаги бързаше за някъде, където има екшън.
Но защо й отказа всъщност? Нали мислеше за момчета точно когато й се обади? Наистина ли бе станала толкова скучна? Проект за колежа?
Защо го изтърси?
Оливия сложи прясна котешка храна в купичката и почисти котешката тоалетна. После седна до лаптопа. Искаше да се изкъпе, но на тръбите им имаше нещо - водата изтичаше на пода, когато извадеше тапата на ваната, а в момента просто нямаше сили за това. Утре щеше да се заеме. Списъкът й с отложени за утре задачи набъбваше цяла пролет.
Все едно. Отвори Гугъл-Земя.
Нордкостер.
Още я очароваше възможността да седи вкъщи пред екрана и да се рее пред прозорци на сгради и по улици из целия свят. В такъв случай винаги я обземаше шпионска треска.
Сега обаче треската беше по-различна. Колкото повече приближаваше до острова, пейзажа, тесните шосета, къщите, колкото по-близо стигаше до целта, толкова по-силно усещаше вълнението. И ето я там най-сетне.
Хаслевикарна.
Заливите по северния бряг на острова.
Опита се да увеличи картината възможно най-много. Различаваше доста подробности - пясъчните дюни, брега, където бяха погребали бременната жена. Беше пред нея - на екрана.
Сив, зърнист.
Веднага започна да си представя къде. Къде бяха заровили жената?
Там ли?
Или там?
Къде бяха намерили палтото?
И къде се е криело момчето, когато е видяло всичко? Зад скалите на запад? Или на изток? Или горе сред дърветата?
Внезапно забеляза колко е раздразнена, че не може да приближи повече. Да стигне чак до долу. Да стъпи на пясъка.
Да бъде там.
Невъзможно. По-нататък нямаше как да отиде. Изключи компютъра. Реши да се почерпи. Да изпие една бира. Както Улф упорито й предлагаше. Но тя щеше да си изпие бирата сама, вкъщи, без да трие рамене с колегите си в кръчмата.
Сама.
Оливия обичаше да е сама. Това беше изцяло неин избор. Нямаше проблеми с момчетата. Точно обратното. През цялото си детство и през тийнейджърските си години постоянно получаваше потвърждения, че е привлекателна. Първо снимките й като миловидно момиченце и десетките празнични видеозаписи, заснети от Арне, в които тя изпълняваше звездната роля. После възторжените погледи, когато излезе на сцената на широкия свят. Известно време й бе забавно да носи слънчеви очила и да наблюдава през тях момчетата, които среща. Как очите им не се откъсват от нея, докато не отмине. Не след дълго й омръзна. Знаеше коя е и какво има. В това отношение. Вдъхваше й чувство за сигурност.
Не се налагаше да ходи на лов.
Като Лени.
Оливия имаше майка си и малкия си апартамент. Две стаи с бели стени и дървени подове. Не беше наистина неин - нае го от братовчед, който работеше в Шведския експортен съвет в Южна Африка. Щеше да остане там две години. Междувременно тя щеше да живее тук. Сред неговите мебели.
Налагаше се да се примири с това.
И имаше Елвис, разбира се. Котката, спомен от бурна връзка със сексапилен мъж от Ямайка. Откри го в „Нова бар“ на Сконегатан. Първо почувства изненадващо желание, после се влюби в него.
На него каза обратното.
Почти цяла година пътуваха, смееха се и правеха секс. После той срещна момиче - „позната от дома“, както се изрази. Била алергична към котки. Затова котката остана на Сконегатан. Оливия я нарече Елвис, след като мъжът от Ямайка се изнесе. Той го наричаше Растафари - като религиозната секта от 30-те, издигнала в култ етиопския владетел Хайле Селасие.