Даниел Суарес
Прилив
В памет на Алън Хейсър — брилянтен инженер, който насърчаваше младежкия ми ентусиазъм и съумя да го съхрани покрай сухата материя.
Бъдещето отдавна е тук, просто не е стигнало до всички.
Глава 1
Откритие
— Ще те разстрелям като бясно псе, Слоун.
Захапал електронна цигара, Албърт Марано трескаво блъскаше бутоните на портативната си конзола.
— Не се шегувай с това. Сестра ми имаше куче, което побесня.
— Без майтап. — Марано оглеждаше дигиталния терен през окуляра на снайпера си.
— Ухапа го енот и трябваше да го приспят. Децата ѝ още тъгуват за него.
За момент Слоун Джонсън, разположен в съседната седалка, отклони поглед от своя контролер и се подсмихна.
Марано също хвърли поглед към него. Джонсън се хилеше като Чешърския котарак.
— Мамка му. — Той се опита да извърти своя играч, но аватарът на Джонсън вече се намираше зад него.
Джонсън натисна виртуалния спусък. Образът върху екрана на другия избледня.
— Ти наистина си много зле с видеоигрите, Ал.
— По дяволите! — Марано захвърли устройството върху таблото на колата и блъсна кормилото. — Това не може да е истина. Имам чувството, че отново играя с племенника си.
— Дължиш ми две хилядарки.
— Да играем до пет победи?
Джонсън изключи своята портативна игра.
— Това са две хиляди. Бълха те ухапала…
Насреща им блеснаха светлини: сред почти празния паркинг пред индустриалната постройка спираше кола.
— И тъй, започва се. — Марано прибра електронната си цигара.
— Крайно време беше.
Двамата излязоха от паркирания си „Астън Мартин 1-77“. Стар модел „Мерцедес“ се приближаваше насреща им. Дизеловият му двигател дрънчеше като смесител за бои.
— Бога ми, погледни тази бракма.
— Хубавото е, че никога не се развалят.
— Някога случвало ли ти се е да караш зад подобна кофа на магистралата? Все едно се тътрузиш зад вагонетката в някоя въглищна мина. — Той направи знак на шофьора да спре до тях.
Другата кола спря; от нея изникна достолепен на вид, макар и тромав, възрастен човек с южноазиатски черти, с очила и тъмна коса. Личеше, че не бърза — след излизането си мъжът започна да закопчава балтона си.
Марано и Джонсън се приближиха, сваляйки сложените преди миг кожени ръкавици, за да се здрависат с него.
— Доктор Кулкарни, аз съм Албърт Марано. Благодаря ви, че се отзовахте в подобно необичайно време.
— Да… — Той стисна протегнатата ръка. — Като цяло нямам навика да шофирам през нощта. Но вашата изпълнителна директорка каза, че ставало дума за нещо неотложно.
— Така е. — Марано се обърна. — Това е Слоун Джонсън, мой колега. Той отговаря за портфолиото на „Шиърсън-Байерс“.
Двамата се здрависаха.
— Приятно ми е.
— Удоволствието е мое.
Марано отново си сложи ръкавицата от агнешка кожа.
— Значи вие сте нашият физик. От Принстънския университет, предполагам?
Кулкарни кимна:
— Да, но живея край Холмдел. И така и не получих конкретна информация за какво става въпрос в настоящия случай.
— Не бихте могли и да очаквате някой да ви каже по телефона — направи гримаса Марано. — Правният отдел ни съобщи, че имате сключен договор с нас. От мен се очаква да ви напомня за клаузата, включваща съгласието за дискретност.
Възрастният индиец кимна нетърпеливо.
— Да, разбира се. Но нека най-сетне да говорим по същина. За какво „неотложно, свързано с физиката дело“ става въпрос?
Марано посочи към сивата, лишена от прозорци фасада пред тях.
— Технологичен стартъп. Дело на двама физици, които разработват кирални свръхпроводници. Тази инвестиция предшества моето постъпване. Във всеки случай двамата твърдят, че са постигнали някакво огромно откритие. Самият аз не разбирам и думица от обясненията им.
Тук се намеси Джонсън:
— Искаме от вас да прецените твърденията им. Да обясните дали в тях има резон.
Кулкарни кимна.
— Има ли бизнесплан или лабораторен доклад, който да прегледам?
Двамата финансисти се спогледаха.
— В този момент не можем да си позволим да ви дадем печатен материал, професоре. Ще трябва да работите на място.
— В такъв случай ще трябва да разговарям с основателите. Да прегледам лабораторията. — Кулкарни огледа мрачната постройка.
— Ще получите тази възможност, двамата са тук.
— По това време?
— Да. И изгарят електричество на стойност тридесет хиляди долара всеки час.
Жуженето от недалечен трансформатор се усили осезаемо, потвърждавайки думите му.
— Беше ни възложено да не напускаме мястото и да не разговаряме с никого, докато не получим експертно потвърждение. Изглежда, нещата, които тези двамата са изпратили на зубрачите в Ню Йорк, са предизвикали нечие внимание. Лично аз изпитвам известни съмнения.