— Вестта за това откритие напускала ли е лабораторията?
— Никакви данни, отнасящи се до изменението от първа степен, не са напускали мрежовите граници на инкубатор шестдесет и три.
В такъв случай на него се падаше да вземе решение.
— Препоръчителна насока на действие?
Отговорът дойде почти веднага:
— Ограничаване. Карантинна процедура.
Кулкарни кимна на себе си.
— Това съвпада с моята преценка. Започни процедурата по ограничаване. Отбележи часа.
— Дата и час отбелязани. Екипите пристъпват към действие. Моля, неоперативният персонал да разчисти зоната…
Глава 2
Вършачите
Джон Грейди наблюдаваше как няколко топки за билярд обикалят една около друга сред измененото гравитационно поле. Приличаха на планетите от малка слънчева система, с изключение на това, че движението им се забавяше под влияние на триенето. Той се засмя, а двамата му помощници, Рахарьо Перкаса и Майкъл Лум, хвърлиха още топки в гравитационния кладенец, породен от машината.
Облегнат на бастуна си, Бъртранд Алкот стоеше до Грейди. — Излиза, че вселената е луда като теб, Джон.
— Ето една ужасяваща мисъл.
— Така е. И все пак ти успя.
— Искаш да кажеш, че ние успяхме. Знаеш, че не бих могъл да сторя това без теб.
Алкот само махна с ръка.
— Аз прекарах години да те убедя, че идеите ти никога няма да проработят. — Той погледна към въртящите се топки. — И съм грешал. Както съм грешал за повечето неща през живота си.
Грейди се обърна към него.
— Ти ми даваше предизвикателство, Бърт. Принуждаваше ме да изчиствам теорията си. Да я променям, променям, променям. — Със смях той стисна рамото на стареца. — Не бих могъл да постигна това без теб, не осъзнаваш ли?
Алкот се замисли над думите му. След няколко мига той отвърна, загледан в импровизираните планети:
— Истината е, че нямах какво друго да правя. В собствените си проучвания не бях постигнал нищо. През целия си живот двамата с Грета бяхме очаквали оттеглянето ми. И когато нея вече я няма…
— Ти не си излишен. Аз се нуждая от теб.
Алкот отново мълчеше, този път под влиянието на чувства. В един момент той повдигна очи.
— Родителите ти ще се гордеят с теб.
— А твоите деца ще се гордеят с теб, сигурен съм. Трябва да прекарваш повече време с тях.
— Аз почти не ги познавам. — Алкот стисна дръжката на бастуна си. — Слушай, Джон, искам да ми обещаеш нещо.
— Разбира се. Какво?
— Не постъпвай като мен.
— Аз също обичам работата си, Бърт. В това няма нищо лошо. — Той посочи към гравитационното огледало. — Точно по тази причина успяхме.
— Трябва да обичаш нещо повече от работата си. Нужни са ти хора, които да те обичат. Иначе какъв е смисълът? — Старецът се загледа в нищото. — Онази твоя приятелка… Как се казваше тя?
— Либи.
— Какво стана с нея?
— Тя срещна друг в часовете си по йога. Вече е бременна с детето му. Двамата са щастливи.
Алкот бавно кимна.
Грейди отново погледна към гравитационното огледало.
— Това не е разговорът, който очаквах да водим в този момент, Бърт. Постигнали сме историческо откритие. Трябва да му се радваме.
Сбръчканото лице се обърна към Грейди.
— Животът не чака никого.
— Нима това не е живот?
— Искам да ми обещаеш, че ще живееш и извън ума си. — Алкот стисна рамото му. — Обещай ми. Използвай това откритие, за да бъдеш човек.
По настойчивостта в думите личеше, че възрастният човек говори сериозно. Грейди го погледна в очите и кимна.
— Добре, Бърт, обещавам. Сега ще престанеш ли с това, за да започнеш да обмисляш Нобеловата си реч?
Алкот направи гримаса и го потупа по гърба, при което дланта му се озова в близост до кичурите.
— Тази твоя нелепа коса. След първия път, в който те срещнах, казах на Грета, че ме преследва някакво мърляво хипи.
Грейди се изсмя.
— Косата е календарът на природата.
Тогава той забеляза някакви силуети да влизат в притъмнялата лаборатория.
— Кои са тези?
Алкот също се обърна. Перкаса и Лам отместиха поглед от миниатюрната си слънчева система. Инвестиционните съветници Албърт Марано и Слоун Джонсън престанаха да сушат костюмите си над някаква преносима печка и любопитно се присъединиха към екипа на Грейди.
Десетима неочаквани посетители пристъпваха напред, облечени в жълти гащеризони на електрическата компания на Ню Джърси. Под каските си носеха черни газови маски; освен това бяха оборудвани с фенери и инструменти. Те мълчаливо и ефективно се разпръснаха из стаята и започнаха да разполагат оборудването си, без да обръщат никакво внимание на учените.