Бърз поглед към аварийния изход показа наличието на още дузина работници.
— Какво става тук, момчета? Ехо? Ако е заради разхода на електричество, това е нормално. Имаме разрешителни.
Марано, Джонсън и останалите смутено се обърнаха към Грейди.
— Противогази няма да ви трябват. — Грейди посочи към един алармен панел с редица зелени светлинки. — Няма изтичане на химикали.
Той забеляза, че един от работниците носи голяма видеокамера на рамото си; червената ѝ светлина работеше. Неочаквано лабораторията бе залята от блясък.
— Я да махнеш камерата! Защо снимаш? Нямаш право да снимаш, това е частна собственост. И как изобщо влязохте тук?
Сред работниците изникна мъж. Той се отличаваше от останалите по облеклото си — носеше обикновена фланелена риза и джинси. Мъжът беше висок, красив, със сламеноруса коса и брада, която следваше очертанията на челюстта му. Горната устна оставаше избръсната. Непознатият притежаваше атлетизъм, съчетан с харизма — типичен провинциален хубавец. И изглеждаше смътно познат. Грейди бе сигурен, че го е виждал и преди.
— Ти ли си ръководителят на тези идиоти? Какво става тук?
Мъжът се приближи към камерата, вперил поглед в обектива. Подир това той се обърна и впери обвинителен поглед в Грейди.
— Нека Божието наказание се стовари връз теб, Джон Грейди!
— Наказание? Що за глупости?
— В Притчите е казано, че мъдрият пресява нечестивите.
— Кой е нечестив?
— Твоето проучване ни отнема човечността и превръща тази земя в Ад. Ние сме тук, за да върнем човечеството в естественото му състояние. Да му възвърнем хармонията на Божието сътворение!
С отвратително предчувствие Грейди гледаше как натрапниците го заобикалят.
— Вие не сте изпратени от електрическата компания.
— Има само една власт, която изпраща.
— Достатъчно — кресна Марано. — Навлезли сте в чужда собственост. Обаждам се в полицията. — Той извади смартфона си и започна да набира.
Неколцина от натрапниците около него насочиха оръжия, приличащи на черни пластмасови играчки.
— Чакайте малко! — Марано повдигна ръце, все още стиснал телефона. — Какво става тук?
Няколко електрошокови стрелички се забиха в него. Последвалото им изщракване почти се изгуби сред жуженето на близките кондензатори. Марано рухна и започна да се гърчи на земята.
— Спрете! Моля ви, спрете! — запищя той.
Джонсън повдигна ръце.
— Небеса! Какво искате?
Няколко заряда покосиха и него. С крясъци той рухна на земята и изчезна сред наобиколилите го работници в жълти комбинезони и газови маски.
— Какво правите? — кресна Грейди. Той се обърна към русия. — Щом толкова мразите технологията, защо я използвате?
Без да отпуска пръст, мъжът отвърна, по-скоро към камерата:
— Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън!
Няколко стрелички прободоха и Грейди. Съкрушителен шок сви мускулите му в спазъм. Преди да се е усетил, той вече се гърчеше на земята. И крещеше. А между шоковете се молеше:
— Не удряйте Бърт! Той има пейсмейкър!
Последва нов шок. Тогава лицето на предводителя изникна над Грейди. Той внимателно прекрачи една жица и приклекна.
— Твоето проучване е обида към Господа. Твоето ровене из Делата му е гнусота. Човечеството трябва да живее сред благодарно смирение, както е дошло в Света му.
Грейди с мъка се извърна. Беше му трудно да говори.
— Тук има… охранителни камери.
Мъжът спокойно се огледа.
— Нека те видят лицето ми и знаят, че вършачът на Бога, Ричард Луис Котън, е дошъл за теб.
Нов шок се вряза в тялото на Грейди. Чезнещите му мисли смътно доловиха гласове, долитащи по радиовръзка.
— Начало на фаза две.
— Разбрано, карантинен екип девет е на позиция…
Грейди дойде в съзнание след неопределено време, за да открие, че е овързан към тръбите на гравитационното огледало с помощта на изключително сложни възли. Дори пръстите му бяха омотани. Редиците кондензатори бяха притихнали, явно изключени от нашествениците. Струваше му се странно, че подобни лудити изобщо са знаели как да сторят това.
После забеляза вързания до него Алкот. Главата на стареца бе клюмнала и покрита с пот; очите стояха затворени. Марано бе вързан от другата страна на Грейди, затварящ кръга около гравитационната кула.
Грейди напрегна китки в опит да ги освободи, но това усилие само ги пристегна още повече.
Познатият глас отново заговори:
— Моли се за изкупление.