— Ето го.
Грейди се обърна и видя Алекса, хванала шестгодишната им дъщеря за ръка. Двете оставаха застинали във въздуха, загледани към първите лъчи на изгрева.
Грейди им се усмихна. Той все още размишляваше за великолепието на вселената. Великолепно беше и това, че той е жив и може да вижда. Навсякъде около него съществуваше единство. Съвършенство, което се простираше отвъд математиката и физиката. Постоянно. Неограничено.
Той протегна ръка към дъщеричката си.
— Ела, Варуна. — И Грейди отново повдигна глава към небето. — Искам да ти покажа нещо.
Благодарности
Най-напред бих искал да благодаря на брат си, Адам Уинстън, предоставил семето, на което тази история е основана, а също и беглите щрихи на някои от героите ѝ. Двамата с него винаги сме обичали да творим; неговото хрумване представляваше идея, която по мое мнение притежаваше наистина обещаващ потенциал за един високотехнологичен трилър — моята специалност. Окуражен от Адам, аз разширих и обогатих идеята му: превръщайки я в книгата, която понастоящем държите.
Съживяването на гравитационните огледала и БКТ беше мъчително дело, улеснено от търпеливите насоки на моя приятел Ерик Бърт, който е физик и внимателно прегледа първите ми чернови. Всички прегрешения срещу физиката, останали между тези страници, са по моя вина, а не по негова.
Отправям сърдечни благодарности към Мичио Каку, Тимъти Мели, Кълън Мърфи, сър Роджър Пенроуз, Лиса Рандъл и Тим Уайнър, чиито творби значително обогатиха тази доста измислена история.
Благодарен съм на своя литературен агент, Рейф Сагалин, а също и на целия екип от агенция „Сагалин“. И, както винаги, искрено благодаря на Бен Сивър, мой редактор от „Дътън“ — както за съветите, така и за демонстрираното доверие.
Но тази книга не би могла да съществува без обичната ми Мишел, която не ми позволяваше да пресека на червено, замислен над книгите си…