— За какво говорите?
— Още в самото начало вашите математически решения привлякоха вниманието на нашите изкуствени интелекти. Вие мислите по различен начин, Джон. Нашите ИИ ви насочваха. Именно те забелязаха необичайния потенциал на изчисленията ви. Не се дръжте сякаш за пръв път се появяваме в живота ви. Ако не бяхме ние, вашите идеи никога не биха намерили проява. Припомнете си на какво отношение сте се натъквали през целия си досегашен живот. В професионално и в лично отношение.
Грейди се взираше насреща му.
— Да, Джон. Ние знаем за необичайния начин, по който вие виждате света. Но ние имахме вяра във вас през цялото време, дори и когато никой друг не го правеше. Вие притежавате уникален дар — необикновен поглед към физическия свят. Точно това търсим ние. Ние бихме искали да се учим от вас. И за разлика от външния свят, ние сме способни да разберем и оценим онова, на което ни учите.
Грейди продължаваше да се взира. Трудно му беше да осмисля всичко случващо се. Познатият му свят вече не съответстваше на реалността.
Окуражаващата ръка отново се озова върху рамото му.
— Способността да влияем на гравитацията ще окаже влияние дори върху най-напредналите ни технологии. Наместо да удържаме термоядрените реакции в магнитно поле, ще можем да провеждаме процеса по напълно идентичен на звездите начин. Да придобием четиристотин и петдесет към едно повече енергия. И това ще бъде само началото.
Над подобни практически думи Грейди можеше да се замисли.
— Не и с гравитационно огледало. Бихте се нуждаели от маса, която милионно надхвърля масата на Земята.
— Но тук ще ни помогнете вие, Джон. Как да създадем гравитация, а не просто да я отразяваме? Това ще бъде следващата стъпка. Вие споменахте на професор Кулкарни, че ускорението може да бъде впрегнато. Пренасочено. Това е обещаващ проект.
— Кулкарни също е работел за вас?
Хедрик подмина този въпрос.
— Двамата с вас знаем, че гравитацията е най-могъщата сила във вселената. Тя може да поглъща цели галактики. Дори самата светлина. Ако можехме да създаваме гравитация — представете си какво би бил способен да създаде човекът.
Двамата отново бяха започнали да крачат. Хедрик насочваше спътника си към друг обширен кабинет. Грейди мълчеше, замислен.
В новото помещение до съвещателна маса той видя да стои млада жена, заедно с възрастен мъж към шестдесетте. Мъжът имаше осанката и маниерите на ветеран — носеше черна униформа с неразбираем чин и знака на БКТ. Грейди се сепна при вида на жената. Тя бе невероятно красива, с къса гарвановочерна коса и сини като лазурит очи. Носеше обикновен дамски костюм с бяла блуза и панталони, но заради красотата ѝ Грейди се затрудняваше да откъсне очи от нея — въпреки нелепото си положение.
Това не убягна от вниманието на Хедрик. Той се усмихна и посочи към жената.
— Никоя демонстрация на технологиите ни не би била завършена без запознанство с Алекса.
Жената наклони глава встрани и се намръщи.
— Винаги ме представяш като някаква циркова атракция.
— Нищо подобно. — Хедрик се обърна към Грейди. — Алекса е един от най-добрите ни водещи служители, а по съвместителство е и същинско чудо на биотехнологиите. Нейната ДНК включва генетични последователности, които ѝ придават дълголетие, интелигентност и съвършена форма. Тя буквално е продукт на нашите проучвания. Експеримент, който доведе до голям напредък.
Алекса въздъхна.
— Приключи ли, Греъм?
Хедрик сръчка Грейди с лакът.
— На колко години е тя според вас?
Алекса подбели очи.
— Греъм, нека продължим с инструктажа на господин Грейди.
— Хайде, Джон, предположете.
Грейди се улови, че е започнал да я оглежда.
— Двадесет и три…
— Четиридесет и шест. И това е без генна терапия. Именно нейният геном доведе до откриването на безсмъртната ДНК през осемдесетте. — Той я погледна с възхищение. — Възхитително създание.
— Аз не съм „създание“, Греъм.
Той се засмя меко.
— Да, разбира се.
Възрастният мъж прочисти гърло и с известно раздразнение оповести:
— Програмата ни е много натоварена, директоре.
— Напълно правилно, Морисън. Вие наистина сте много важен за нас, Джон, но и най-дългата прелюдия трябва да отстъпи пред същината. — Хедрик седна на масата и направи знак на Грейди да стори същото. Другите двама останаха прави. — Ето какво. Ние бихме искали да станете част от екипа на нашата организация. Ще получите достъп до най-добрите лаборатории и почти неограничени фондове. Ще живеете по-скоро като бог. И мога да ви гарантирам, че този живот ще продължи дълго.