— Разбира се, Алекса.
Образът на планетата трепна. Този път той показваше световните транспортни артерии, а икономическият напредък на отделните държави бе изобразен с триизмерни графики в границите им.
— Започни симулацията.
— Потвърдено.
— Джон Грейди, великият иноватор. Човекът, който е готов да сподели знанието си с цялото човечество. Колко щедро от ваша страна — да споделите гениалността си с всички нас.
Под погледа на Грейди мрежата от надземен, въздушен и морски транспорт изчезна само след няколко години, преобразена в далеч по-сложно формление. Големите транспортни възли загиваха. Брутният вътрешен продукт на различните държави се мяташе, повлиян от настъпилия икономически хаос.
А Алекса продължаваше да описва, очевидно запаметила и тази симулация.
— Пренасянето на товари, пътуването, сигурността, производството — стотици индустрии на глобално равнище променени, някои изчезнали веднага. Икономическите последици разрушават живота на стотици милиони — всички летища, всички авиокомпании и железопътни организации. Всички поддържащи ги индустрии, неочаквано се оказват излишни. Способността за поддържането на сигурност — на държавно и лично равнище — е засегната драстично. Настъпва икономически хаос…
— Достатъчно, разбрах. Но пак мисля, че вие проигравате възможно най-лошия развой. — Той въздъхна уморено и се обърна към Хедрик. — Наистина не се бях замислял дълбоко над последиците от работата си. Но пък вие проявявате краен песимизъм.
Алекса скръсти ръце:
— Тези модели нееднократно са доказвали ефективността си.
Грейди се замисли над това.
— Хубаво тогава.
Хедрик се усмихна топло.
— В такъв случай ще се присъедините ли към нас?
Грейди се замисли, преди да кимне отново.
— Да. Струва ми се, че би било интересно да видя как определени открития биха ускорили напредъка на собствените ми проучвания.
— Господин Грейди лъже.
Този глас идваше от тавана. Това беше същият глас, с чиято притежателка бе разговаряла Алекса.
— Благодаря ти, Варуна — каза Хедрик. Той бе придобил разочарован вид, бързо преминал в навъсване.
Алекса не изглеждаше изненадана.
— Джон, наистина ли мислите, че можете да ни заблудите? Невъзможно е да излъжете БКТ — рече директорът.
Грейди оглеждаше стените и тавана.
— Това наистина ли е гласът на изкуствен интелект?
— Да, това е нашият интерфейс… Но да не изменяме темата. Притесняват ме думите на Варуна.
Грейди се обърна едновременно към него и към тавана.
— Не лъжа. Искам да получа шанс да продължа проучванията си. — Той посочи към прожектирания образ на земното кълбо. — Очевидно е, че аз не разполагам с аналитичния капацитет да преценя последиците от публичното въвеждане на моето откритие.
— Господин Грейди, вие се преструвате. Късовълновото инфрачервено сканиране на активността в тилния и в челния дял на мозъчната ви кора показват свързана с измама латентност.
Алекса, Хедрик и Морисън се взираха в него.
Грейди поклати глава.
— Тази… „Варуна“ греши.
Алекса се навъси.
— Тесногръдието не се приема добре тук, господин Грейди.
— Казано с прости думи, господин Грейди: човеците се нуждаят от повече време да излъжат, отколкото да кажат истината. При реагиране на външни стимули те се нуждаят от около осемстотин милисекунди, за да достигнат така наречения „потенциал на готовност“ — или решение. Приблизително нула цяло нула пет секунди по-късно втори прилив на електрическа дейност изпълнява взетото решение. За периода на днешното ви посещение вашият мозък се нуждаеше от шестстотин и шест милисекунди средно, за да достигне потенциал на готовност. Неотдавнашните ви твърдения изискваха почти двойно по-дълъг интервал.
Хедрик посочи към тавана:
— Ние сме примитивни същества, Джон. Биологичните ни системи са добре изучени.
Грейди бавно си пое дъх.
— Добре. Хубаво. Вие печелите. — Той погледна към Алекса. — И си спестете поученията как съм бил себичен. БКТ контролира висша технология. Вие се стремите към позиция, която ще ви позволи да контролирате човечеството. Това е същинската ви цел. И аз не искам да ви помагам по какъвто и да било начин. По-скоро собственоръчно бих унищожил всичките си постижения, отколкото да работя за вас.
Алекса погледна към Хедрик и Морисън. Хедрик ѝ кимна:
— Благодаря ти, Алекса, оценявам опита ти.
Тя хвърли кос поглед към Грейди:
— Приемам лично неуспеха си да ви убедя. Защото, за разлика от вас, аз не лъжех. Тези симулации правдиво предвидиха разпространението на интернет. Свободните пазари. Устойчиви бактерии. И много неща, за които вие не знаете. — Алекса се обърна да си върви. — Рано или късно вие ще осъзнаете правотата ни, господин Грейди. За доброто на всички ни се надявам, че този момент ще настъпи рано.