Выбрать главу

Тя изчезна през една странична врата, оставяйки тримата мъже сами.

Хедрик тъжно поклати глава.

— Наистина сме срещали хора като вас и преди, Джон. Идеалисти. Обвинявате ни в мегаломания, при положение че вие сте този, който отказва да си сътрудничи с другите. Що се отнася до унищожаването на постиженията ви, ние вече го сторихме. И мога да ви кажа, че организацията ни разполага с множество умни хора, които могат да продължат започнатото от вас. Просто без вашето съдействие и специфичното ви мислене бихме се нуждаели от повече време.

— Това, което вие правите, е престъпно.

— Известно ми е, че смятате така. Чувствате се осквернен. Но защо не се запитате дали оскърбената ви гордост не е отговорна за антипатията ви към нас. С течение на времето може да осъзнаете, че нашето Бюро е най-голямата надежда за стабилно бъдеще, която човечеството притежава. И че индивидите нямат право да изменят обществото според собствените си възгледи.

— Кой го казва! Вие сте тези, които се опитват да изменят, не аз.

— В случая не става дума за нечия прищявка. Получили сме законен мандат да защитаваме обществото. Меморандумите 10/2 от 1948 г. и 69 от 1950 г. на Националния съвет по сигурността ни дават правото да заблуждаваме обществеността в името на общото благо. Необходимата лъжа. — Хедрик притисна палеца си като печат върху дигитален документ, материализирал се на плота пред него. — И пак в името на общото благо аз ви задържам в нашия изолационен комплекс.

— Какво е това?

— Убежище за брилянтни хора, които въпреки това не проявяват разумност.

— С други думи, затвор.

Хедрик стисна устни.

— Предполагам, че може да се нарече и така. Хуманен затвор, предназначен да предпазва обществото от опасни идеи.

Морисън се усмихна криво.

— От този момент ще се заема аз, Хедрик.

— Благодаря ти, Морисън.

Вратите от двете страни и задната част се отвориха. Пред Грейди изникнаха десетина смугли млади мъже със съвършено телосложение, сиви униформи и неразбираеми пагони. Те бяха изцяло сходни във всяко едно отношение: руса къса коса, масивен врат, широки плещи. Никой от тях не беше особено красив. И всички те изглеждаха като Морисън на младини.

При бавното им приближаване Грейди осъзна.

— Господи…

Морисън прихна.

— Тепърва ви предстои да ме виждате често, господин Грейди… Пък и не само на вас.

Ученият трескаво се огледа. Войниците държаха устройства, които на вид приличаха на дистанционни.

— Приемете извиненията ми за по-раншната употреба на физическа сила. Предполагам, разбирате, че навън не можем да използваме психотронни устройства. Технология над четвърто ниво почти никога не излиза извън учреждението ни. Сега ще се почувствате замаян. Не се съпротивлявайте, а легнете, иначе ще паднете.

Морисън кимна към по-младите си двойници.

Неколцина от мъжете насочиха оръжията си. Червени лазерни светлини огряха скалпа на Грейди. Внезапно той бе връхлетян от сънливост.

— Седнете, господин Грейди — посочи Морисън.

Грейди успя да достигне стола в последния момент, преди да припадне. При последвалото си идване в съзнание той усети, че около врата му е стегнат нашийник. Далеч по-смущаващ бе фактът, че той не чувстваше тялото си.

И все пак той стоеше прав. И по някакъв начин продължаваше да диша.

— Какво става?

Морисън работеше над холографен дисплей, изникнал над китката му.

— Няма причина за тревога. Малка доза микровълни към промеждутъчния мозък може да синхронизира електрическата активност на мозъка към външен източник. Ние просто усилихме делта вълните в мозъка ви, за да ви приспим.

— Но аз не си усещам тялото!

Морисън кимна и продължи да докосва бутони.

— Кортикоспинален нашийник. Неутрализира сигналите, които мозъкът изпраща към мускулите. Позволява ни да ги заменяме с предпочитани от нас сигнали. И е много по-добро от нуждата да ви пренасяме. — Той затвори виртуалния екран и впери поглед към Грейди. — Сега вие сте обикновена жива глава. На ваше място бих започнал да се държа по-учтиво.

Морисън повдигна ръката си към Грейди и раздвижи два пръста като крака.

Тялото на Грейди започна да крачи.

— Господи!

Чувството бе ужасяващо — собственото му тяло беше престанало да му се подчинява. Беше се превърнало в предател. Грейди безпомощно гледаше как то го отвежда някъде.