— За мен е удоволствие, докторе. — Грейди, който носеше дебели работни ръкавици, на свой ред посочи към своя екип. — Този мечок е Рахарьо Перкаса, защитил докторат в технологичния институт в Ню Джърси; това е Майкъл Лум, химически инженер от университета „Рутгерс“.
Двамата млади мъже кимнаха.
— А това е…
Кулкарни се бе загледал в модела на полихедрон, оставен на близката маса. Но представянето на последния член на екипа неочаквано изостри вниманието му.
— Доктор Алкот. Бъртранд Алкот. — Индиецът се засмя. — За Бога, какво правите тук? Кога се видяхме за последно с вас?
Другият възрастен мъж се усмихна и топло стисна предложената му десница.
— Най-малко преди пет години, ако не ме лъже паметта.
Марано и Джонсън се спогледаха.
— Вие се познавате?
Кулкарни кимна:
— Двамата с доктор Алкот имаме съвместен труд върху хидродинамиката — по времето, когато работехме заедно в Колумбийския университет. Аз мислех, че вие сте се пенсионирали, Бърт.
— Действително се оттеглих от преподавателската дейност — потвърди Алкот.
Кулкарни се опитваше да си припомни нещо.
— Последната ваша разработка, която четох… — Той се поколеба. — Ако не се лъжа, тя беше до голяма степен спорна.
— Изразявате се много дипломатично. Ставаше дума за статия, засягаща изменена Нютонова динамика.
Последва смутено мълчание.
Наруши го Грейди, започнал да кълве по клавиатура.
— Боя се, че за затрудненията в кариерата на доктор Алкот съм виновен аз. И друг път съм чувал, че притежавам лошо влияние.
— И с основание си чувал. — Алкот кимна към Грейди. — Той от години ме тормози със странните си идеи.
Грейди, загледан в числата върху екрана си, само изсумтя.
— Опитах се да опровергая теориите на Джон с помощта на математиката, но не успях. — Той отново се облегна тежко на бастуна си. — А след смъртта на Грета Джон ме убеди да се присъединя към екипа му.
— Моите съболезнования, не знаех. Кога почина тя, Бърт?
— Скоро ще станат две години.
— Искрено съжалявам. — Кулкарни отново погледна към Грейди. — Да разбирам ли, че господин Грейди е работил заедно с вас в Колумбийския университет?
Без да откъсва поглед от екрана, Грейди поклати глава:
— Аз не съм учен. Бях изгонен от държавния колеж.
— Джон има магистърска степен — додаде Алкот и с известно смущение поясни: — Онлайн курс.
— Разбирам. И как така се случи, че вие двамата…
— Джон ми изпращаше писма от години. Той беше изключително настоятелен. Така се стигна до момента, в който повече не можех да го игнорирам. Единствената алтернатива бе да изискам ограничителна заповед. — Алкот посочи към кулата. — Това е резултатът от съвместната ни дейност.
Кулкарни местеше поглед между познатия си и Марано.
— В такъв случай господин Грейди е основател на тази компания?
— Да.
— С чужди пари. — Марано взе един от геометричните модели, загледа се в него и повдигна очи към учените. — Интересен разговор, но до този момент не съм чул нищо за кирални свръхпроводници.
Сред тракане на клавиши Грейди каза:
— А изобщо знаете ли какво представляват киралните свръхпроводници, господин Марано?
— Не. И то не защото не съм се опитвал да разбера. Във всеки случай зная, че в тази лаборатория са вложени правителствени средства. Така че някой някъде трябва да знае.
Грейди се усмихна.
— И тъй Уолстрийт процъфтява.
Марано захвърли хартиения модел и се обърна към Кулкарни:
— Ще бъдете ли така добър да пристъпите към инспекцията си? Иска ми се в един момент да се прибера вкъщи.
Джонсън гледаше към бутилките евтина бира, които младите учени стискаха.
— Значи вие, юнаци, се наливате с пиво край уреди с високо напрежение?
Алкот се подсмихна:
— Ние празнуваме.
Грейди отново се включи.
— Бърт е прав. Тази вечер е специална, както сами ще се убедите. — Довършил работата си над конзолата, той се обърна към тях. — Прогнозирам, че много скоро и вие ще искате да пийнете.
Марано и Джонсън се спогледаха скептично.
— Номер 41, какво означава това? — Марано посочи към работните комбинезони.
Грейди захвърли маската си върху една количка с инструменти. Сега той приличаше на автомобилен механик. Косата му бе рошава и стигаше до раменете. Докато обясняваше, повдигна ръце и се зае да я пристяга зад тила си.
— Числото четиридесет и едно представлява начална точка. Простите числа са атомите на математиката. Разположено върху мрежа от равностранни триъгълници, то се появява в самия център на всички прости числа под сто. А ако вземем предвид Полиняковата хипотеза, фракталната същина на този числов ред придобива огромно значение.