— Исусе. — Марано и Джонсън отново имаха основание да се спогледат.
— Признавам, че Джон притежава определена ексцентричност, господа, но освен това започнах да разбирам, че той притежава различен поглед върху нещата.
Марано погледна към десетките оригами, пръснати сред електронните компоненти върху околните маси.
— Никога не бих предположил — промърмори той.
Алкот взе един от моделите.
— Неевклидова крива. Понякога Джон размишлява над проблемите, като създава хартиени модели.
— За определен набор проблеми този навик ми помага особено. — Грейди се приближи към тях, явно забелязал съмнението върху лицата на инвеститорите. — Може да се каже, че до известна степен съм се отклонил от бизнесплана си.
Марано се навъси:
— Отклонил? Аз не виждам нито една допирна точка. Трябва да ви кажа, че прегледах разходите ви. Само сметките от последните три месеца са погълнали половината от годишния ви бюджет.
— Алтернативни цени. — Грейди посочи към издигащия се уред. — За постигането на необичайни състояния в барионна материя е необходимо огромно количество енергия. А необичайните състояния са точно нещото, от което се нуждаем.
— Склонен съм да предположа, че именно разходите ви са истинската причина за появата ни. — Марано посочи към кулата. — Това вашата лебедова песен ли ще се окаже? И какво е барионна материя?
— Нещо, свързано с физиката. И с нашите проучвания на елементарните частици. — Грейди погледна към Кулкарни. — Двамата с доктор Алкот изучавахме взаимодействието на високоенергийните частици, преминаващи през легиран графен сред свръхтечности от рода на хелий-4.
Кулкарни кимна колебливо:
— Добре, но по какъв начин това се свързва с киралните свръхпроводници, господин Грейди?
Последва мълчание.
— По никакъв.
Тишината стана напрегната.
— Просто за разработването на кирални свръхпроводници е по-лесно да получиш финансиране.
— Това е измама.
— „Измама“ е грозна дума. Всеки, запознал се с нашия бизнесплан и способен да разбере изчисленията ни, ясно би разбрал какво предлагам.
— Както казах, това е измама.
Грейди продължаваше невъзмутим:
— В такъв случай предстои изключително скучно дело. Пък и някое правителствено лице определено се е заинтригувало от изчисленията ми.
Кулкарни се обърна към Алкот:
— На вас известно ли ви е това, Бърт?
Алкот скриви лице:
— За известно време не бях запознат. Впоследствие се примирих с необходимостта.
— Но репутацията ви…
— Вината е моя, а не на професор Алкот — намеси се Грейди. — Но както ще видите, това вече няма значение.
Алкот направи успокояващ жест.
— Не се тревожете за мен, Сам.
— Притеснявам се, че господин Грейди се възползва от натрупаната ви репутация.
— Нищо подобно. В действителност е почти обратното.
Кулкарни погледна към Грейди.
— И какво правите с тези свръхтечности?
Джонсън местеше поглед между физиците.
— Свръхтечности. Барионна материя. Всичко това ми звучи като пълна нелепица.
Грейди отпи от еднолитровата си бутилка и обърса брада с ръкавицата си.
— Свръхтечностите са нещо напълно реално, господин Джонсън. Става дума за състоянието, в което материята придобива характеристиките на течност с нулев вискозитет и нулева ентропия. На пръв поглед нормална течност, но при изключително ниски температури тече без никакво триене. Главният въпрос е, че в определени екстремни условия стандартният физичен модел престава да бъде актуален. Погледнете…
Той си сложи предпазни очила и грабна една празна стъкленица. Подир това откачи димящ керамичен цилиндър от кулообразното приспособление, отвори го и внимателно преля бистра димяща течност в стъкленицата.
— Това е хелий-4 с температура малко под 2,17 градуса по Келвин1.
Той повдигна стъкленицата. Макар тя да бе изработена от масивно стъкло, течността с лекота разтопи дъното и се изля на пода, където бързо се изпари.
Джонсън неволно отстъпи назад.
— Мамка му. Това нещо разяжда стъкло.
— Именно. В квантово състояние се случват странни неща. То очиства материята до същината ѝ: субатомни частици. Процеждане през пукнатините на стандартната физика. — Той отново прикрепи цилиндъра сред чудовищното приспособление. — Всяка частица хелий-4 е бозон заради нулевия си спин. При достигането на температурата, за която ви споменах, при която хелият се втечнява, квантовите ефекти се проявяват на макроскопично равнище — това означава, че отделните атоми на течността вече не притежават значение: тя се превръща в смес от електрони, протони и неутрони. Бозе-Айнщайновата кондензация представлява подход в теоретичната физика, където времепространството само по себе си бива разглеждано като суперфлуид. Течността на реалността.