Докато наистина различните и независими мислители често оставаха незабелязани.
Организацията, към която принадлежеше Кулкарни, бе имала големи успехи в страните от Третия свят — с изнамирането на ексцентрични гении, преоткриващи човешката инфраструктура с помощта на дребни технологични подобрения: водни филтри, слънчеви и оптични приспособления. Най-важното бе човек да отдели плявата от зърното: да открие полезно лудите сред сериозно лудите. В това отношение организацията на Кулкарни се справяше много по-добре от Силициевата долина.
Един поглед към инвеститорите на въпросната Силициева долина бързо показваше сходства. Изникваше някаква нова, съблазнителна идея и всички долари в Долината се втурваха да преследват едно и също. Служители от оригиналната организация се отделяха в самостоятелни фирми — докато пазарът не се пренаситеше от вариации на една и съща тема. Стойностите се повишаваха и накрая мехурът се пукаше. И цените спадаха рязко. Тогава цикълът се повтаряше.
И за какво? Откриването на железниците бе предизвикало далеч по-голяма промяна от интернет. Същото се отнасяше и за заменяемите части. Не, високотехнологичните иновации с нищо не застрашаваха статуквото.
Организацията на Кулкарни не следваше този модел. Това бе една от причините нейните инвестиции рядко да се насочват към технологичните средища. Тя искаше откритите от нея гении да останат незасегнати от влияние. Това довеждаше до много провали, но понякога полезно знание биваше изтръгнато от вкочанените пръсти на провала. Това правеше тези редки открития още по-ценни. Откритията, които един ден щяха да променят пътя на човешкия вид.
Един ден — ден като този.
Кулкарни забави крачка, забелязал белите дъски в съвещателната зала. Те бяха покрити със сложни математически уравнения. Спрял на прага, той се загледа в тях, кимвайки. Само че не можа да ги проследи. Грейди бе навлязъл в някаква непозната за него територия.
— Много умно, господин Грейди — промърмори индиецът. И осъзна, че самият той не би могъл да достигне тези проникновения. Същото можеше да се каже за великите умове на настоящата епоха, били те биологични или синтетични. Откритието на Грейди представляваше нещо уникално.
Кулкарни приседна на ръба на масата, близо до телефона. Той продължаваше да се взира в белите дъски и да размишлява за различния начин, по който Грейди виждаше вселената. И колко красив бе този начин.
Той въздъхна. Беше му неприятно да прави това. Наистина. Но то бе необходимо. Дълбоко в себе си професорът осъзнаваше това. Съмнението бе част от професията. Подир миг Кулкарни притисна длани като в молитва и се обърна към празното помещение.
— Варуна, нужна си ми.
Спокоен женски глас отвърна в главата му.
— Слушам те, Поклоннико. С какво мога да ти помогна?
— Намирам се в инкубатор шестдесет и три.
— Виждам те.
— Какъв е статусът на тази лаборатория?
— Симулациите на провежданите тук експерименти са непълни.
— А ако проучванията се окажат потвърдени?
— Успешното въвеждане на проучванията от инкубатор шестдесет и три би довело до изменение от първа степен.
Кулкарни бавно си пое дъх.
— Първа степен.
— Потвърдено.
— Разбирам. — Той помълча за момент. — За колко време би пристигнал карантинен екип?
— Екипите вече изчакват.
Кулкарни се сепна.
— Значи сте очаквали подобно развитие?
— Успешното завършване на тези експерименти носи значителен риск. Какъв е твоят доклад?
Той събра решителност.
— Мога да потвърдя, че изменение от първа степен се е случило в инкубатор шестдесет и три. Картина от инцидента и придружаващи измервания, подадени в единадесет и тридесет и девет по Гринуич.
— Изчакай потвърждение. — Настъпи малка пауза. — Изпратените материали потвърждават настъпването на изменение от първа степен.
— Има ли някакви изтичания на информация от това място през последните седемдесет и два часа?
— Проверявам. — Нова пауза. — Четиридесет и седем електронни писма и осем гласови съобщения са били прихванати, заедно с четиринадесет обновления в социалните медии. Всички те са били прекъснати или пренасочени към Симулационната мрежа, допълнени със симулирани отговори от реципиентите.