Той изглеждаше уморен, но доволен.
— Натъкнах се на Алериа, Терън и останалите, когато поех на север. Те ми разказаха какво се е случило в Столицата и че си повел хората ни насам по следите на остатъка от Ордата. — Той го хвана за раменете. — Добра работа, човече!
— Получих огромна помощ — запротестира Туралиън, доволен, но смутен от похвалата. — А и честно казано, не съм съвсем сигурен какво точно се случи.
Той и Лотар седнаха, а командирът с радост прие храната и виното, които Кадгар му поднесе. Туралиън започна разказа си. Както всички, той също бил изненадан, когато по-голямата част от Ордата отстъпила от Столицата и поела бързо на юг. После получил доклад от Праудмуър за морската битка и резултатите от нея.
— Останалата част от Ордата не беше достатъчно силна, за да продължи битката с нас, особено след като крал Теренас ги атакуваше всеки път, когато се доближаха до градските стени — заключи той. — Водачът им явно го е осъзнал. Затова отстъпиха. И оттогава ги преследваме.
— Може да е чакал онези орки да се върнат от морето — отбеляза Лотар, дъвчейки парче сирене. — Щом не са се появили, явно е разбрал, че има някакъв проблем.
Той се усмихна широко.
— Освен това, проходите през планината не са им позволявали нито възможност за бягство, нито повече подкрепления.
Туралиън кимна.
— Значи си чул за Перинолд?
— Да — Лотар помръкна. — Никога няма да мога да разбера как може човек да се обърне срещу собствената си раса. Но благодарение на Тролбейн вече няма нужда да се тревожим за Алтерак.
— А Хиндерланда? — попита Кадгар.
— Прочистен е от орки — отвърна Лотар. — Отне ни известно време да ги открием всичките. Някои си бяха изкопали хралупи дълбоко под земята и лесно се скриваха, когато ги погвахме, но накрая ги открихме и тях. Джуджетата Уайлдхамър, разбира се, все още наблюдават района.
— А елфите поеха обратно към Куел’Талас, за да го прочистят — допълни Туралиън. — Орките може и да са напуснали горите, но троловете все още бродят из дърветата там.
Той се усмихна, спомняйки си за отношението на Алериа и вида й към горските тролове.
— Не бих искал да съм на тяхно място, когато рейнджърите отново ги подгонят — той се огледа. — Но къде са Утър и паладините?
— Изпратих ги в Лордерон — отговори Лотар, пресуши манерката с виното и я хвърли настрани. — Те ще се погрижат за безопасността на региона и после ще ни последват.
Той се усмихна леко.
— Утър може да се разсърди, ако не му оставим нещо за убиване.
Туралиън кимна, представяйки си как би реагирал жаркият паладин, ако разбере, че е пропуснал края на войната. И макар че орките все още бяха многобройни, войната като че ли клонеше към своя край. Той си мислеше, че орките ще бъдат разгромени при Столицата, но по-голямата част от армията им се оттегли и всичко се промени. Сега Ордата се смаляваше и ставаше все по-отчаяна.
— Може да се опитат да се укрепят в Каз Модан — предположи Кадгар, но Туралиън поклати глава. И със задоволство забеляза, че Лотар реагира по същия начин.
— В този случай ще трябва да се изправят срещу джуджетата — поясни Командирът. — Все още не са завладели Айрънфордж, а джуджетата сигурно изгарят от нетърпение да получат шанс за отмъщение и да освободят планините си.
— Трябва да им го дадем — предложи Туралиън и замълча, за да получи пълното внимание на Лотар и Кадгар. — Може да се насочим към Айрънфордж, ако самите орки не отиват натам. Ездачите на грифони ще ни информират за движението на Ордата. Ако освободим джуджетата, те ще пазят планините и няма да допускат орките да се върнат насам. Освен това ще заличат всички орки, които все още се крият в планините.
Лотар кимна.
— Добър план — каза той с усмивка. — Информирай отрядите, на сутринта потегляме.
Той се изправи и бавно се изпъна.
— А аз имам нужда от сън — заяви той с леко раздразнение. — Пътят беше дълъг и вече не съм толкова млад.
Но преди да се оттегли, той погледна сериозно към Туралиън.
— Много добре си се справил, докато ме нямаше — каза той. — Точно както си знаех.
Лотар замълча, а по лицето му преминаха едновременно мъка и уважение.
— Лейн — каза тихо той. — Напомняш ми на него. Имаш неговия кураж.
Туралиън зяпна, без да може да отвърне. Когато възрастният воин се оттегли, Кадгар пристъпи към него.