И това напълно проясни задачата му. Беше му поверено да утвърждава Светлината и да използва ослепителния й блясък, за да прочисти този свят от всички заплахи, които го грозят, както и да поддържа чистотата й. Орките нямаха място тук. И това значеше, че може да ги заличава напълно безнаказано.
— В името на Светлината, времето ви тук приключи! — извика той и се изправи на крака.
И около него се разля бляскаво сияние — толкова ярко, че орките и хората се извърнаха и прикриха очи.
— Вие не сте от този свят, не сте част от Светлината. Нямате място тук! Изчезнете!
Военачалникът на Ордата се намръщи и отстъпи крачка назад, прикривайки очите си с ръка. Туралиън се възползва от мига и приклекна до тялото на Лотар.
— Иди при Светлината, приятелю — прошепна той и докосна с пръст челото на падналия командир, а сълзите му се сляха с кръвта на мъртвия воин. — Ти заслужи мястото си сред светците и Светлината те зове в любящата си прегръдка.
Аура обгърна цялото тяло, бляскава чисто бяла светлина и на Туралиън му се стори, че чертите на мъртвия му другар леко се смекчават и той изглежда спокоен, дори щастлив. После отново се изправи и сега в ръката си държеше счупения меч.
— А ти, жестоко същество — заяви той, обръщайки се към изумения Дуумхамър. — Ти ще си платиш за престъпленията срещу този свят и хората му!
Дуумхамър явно долови заплахата в тона му, сграбчи чука си с две ръце и замахна да блокира удара, който предусети. Но Туралиън бе стиснал здраво дръжката на счупения меч и засили острието, обгърнато от заслепителен блясък… и потрошеното оръжие се стовари силно върху масивната черна каменна глава на чука, а ударът се разпространи до тежката дървена дръжка и я отскубна от ръцете на орка. Чукът се търколи настрани. В очите на Дуумхамър пламна изумление като осъзна какво се бе случило. Той ги затвори, кимна леко и зачака човекът да довърши удара си.
Но Туралиън обърна острието в последния миг и удари орка с тъпата, вместо с острата страна. От удара Дуумхамър падна на колене и се свлече до Лотар, но Туралиън можа да види, че гърбът на Военачалника все още се повдига и спада.
— Ти ще бъдеш съден за престъпленията си — каза той на изгубилия съзнание орк, а около него светлината все повече се усилваше. — Ще се изправиш в Столицата в окови.
Сега Туралиън вече бе по-ярък от най-светлия ден и всеки орк се извърна настрани, отбягвайки ослепителната светлина.
— Водачите на Алианса ще решат съдбата ти и там ще признаеш пълния си погром.
После се обърна и вдигна поглед този път към останалите орки, които стояха като замръзнали, виждайки как победата на водача им се превръща в шокиращо поражение.
— Но вие няма да имате този късмет — заяви Туралиън, насочвайки потрошения си меч към тях.
Светлина бликна от него, от ръката му, главата му и от очите му. Черната скала около него побеля от силата, която извираше от тялото му.
— Вие ще умрете тук, заедно с останалите от вида ви и този свят ще бъде прочистен от покварата ви завинаги!
След тези думи той се спусна напред, размахвайки яркия като слънце меч и проряза гърлото на първия орк, преди дори да успее да реагира. Звярът се свлече, от гърлото му рукна кръв, а Туралиън го прекрачи и продължи към останалите полузаслепени воини на Ордата.
Това ги освободи от вцепенението и сега орки и хора отново можеха да се движат. Утър и останалите от Сребърната ръка се бяха присъединили към битката, докато Лотар и Дуумхамър се биеха, и сега се спуснаха след другаря си, облени от същата светла аура и се нахвърлиха върху събралите се орки. Войниците на Алианса ги последваха.
Тази битка се оказа изненадващо кратка. Много от орките бяха видели поражението на Дуумхамър и се паникьосаха от падението на водача си. Мнозина избягаха. Други хвърлиха оръжията си и се предадоха — те бяха наредени като пленници и, въпреки намерението си, Туралиън осъзна, че не може да убива невъоръжени пленници, независимо какво са извършили преди това. Много от орките продължиха да се борят, разбира се, но бяха неорганизирани и замаяни и не успяха да издържат на ударите на решителните войници на Алианса.
— Една група, може би от стотина орки, избяга към планина Редридж55 — докладва Кадгар един час след като битката свърши и долината утихна, ако не се брояха стъпките на мъжете, стенанията на ранените и ръмженето на пленниците.
— Добре — отвърна Туралиън.