Те прекараха още една седмица в блатата, преди накрая да достигнат до едно място, наречено Блек Морас56. Но тук ги чакаше изненада, дори за Кадгар.
— Не разбирам — каза магьосникът и клекна да огледа земята. — Всичко тук трябваше да е блато! Трябваше да е същото, като това, през което газихме досега — влажно, мръсно и смрадливо.
Той потупа червената каменна плоча пред себе си и се намръщи.
— Това определено не е както трябва.
— Изглежда почти вулканично — каза Бран Бронзбиърд, който стоеше до него.
Джуджетата бяха настояли да ги придружат и Туралиън се радваше както на бойния им опит, така и на компанията им. Той хареса двамата братя, които имаха грубовато, но добро настроение и показваха вкус към добрия бой, хубавата бира и красивите жени. Бран определено беше по-ученият от двамата и Кадгар прекара с него няколко вечери в обсъждане на странни текстове, докато останалите си говореха за по-ненаучни неща. Всички джуджета от Айрънфордж бяха експерти по скали и скъпоценни камъни и това, че Бран не можа да разпознае камъка под краката им, бе, меко казано, смущаващо.
— Но не познавам огън, който би могъл да направи нещо такова — допълни той, остъргвайки го с тъпия си нокът. — Или поне не в такъв мащаб.
Червената каменна плоча се простираше докъдето им стигаше погледът.
— Никога не съм виждал подобно нещо.
— За съжаление, аз съм — каза Кадгар и се изправи. — Но не в този свят.
Той замълча и нещо в изражението му показа на другите, че не желае да дава повече обяснения. Мурадин все пак понечи да попита нещо, но брат му го сръчка.
— Знайш ли к’во значи името ти на джуджешкия език, момко? — попита го Бран. — Означава „доверие“.
Магьосникът кимна.
— Ний ти вярваме, момко. Ше ни кажеш, кат’ си готов.
— Е, почти сигурно е свързано с орките — отбеляза Туралиън. — Пък и ще ни е по-лесно да ги следваме по суша, отколкото през блатата, затова на мен тази промяна в пейзажа не ми пречи.
Останалите кимнаха, макар че Кадгар продължаваше да изглежда замислен. Качиха се на конете си и отново потеглиха.
Няколко нощи по-късно Кадгар вдигна поглед от огъня и изведнъж заяви:
— Мисля, че имаме проблем.
Всички се обърнаха към младия-стар магьосник.
— Обсъдих въпроса с други магьосници и мисля, че разбрахме какво е изменило земята тук — каза той. — Причината е Тъмния портал. Самото му присъствие оказва влияние на света ни, започвайки със земята около него. И смятаме, че се разпространява.
— Защо този портал ще причинява подобна промяна? — попита Утър.
Водачът на Сребърната ръка винаги бе изпитвал неудобство в компанията на магьосници и споделяше всеобщото мнение, че магията им е нечестива и вероятно дори демонична, но по време на дългата война се беше научил поне да приема и дори да уважава Кадгар.
Магьосникът поклати глава.
— Трябва да го видя, за да кажа със сигурност — отвърна той. — Но предполагам, че порталът свързва двата свята — нашия и родната земя на орките Дренор, и прави нещо повече от това да служи само за мост. Някак си обединява двата свята, поне от входната си точка.
— И в техния свят има червени скали? — попита Бран.
— Не само — отговори Кадгар. — Преди известно време получих видение от Дренор и това, което видях там, бе едно пусто място, а земята бе почти същата. Там почти не е останал живот, сякаш самата природа е заличена. Може би магията им е покварила цялата земя. Тази поквара се пренася от портала и всеки път, когато орките използват магията си тук, положението се влошава.
— Още една причина да унищожим портала, значи — заяви Туралиън. — И колкото по-бързо, толкова по-добре.
Приятелят му кимна.
— Да, съгласен съм. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Изминаха още три дни, преди разузнавачите да се върнат с новината, че орките са спрели движението си.
— Всичките са се покрили в една широка долина — докладва единият. — А по средата й се намира някаква врата.