— Много си се замислил — каза Кадгар и го смушка.
— Само за бъдещето и това, което ще ни донесе — отвърна Туралиън.
— Никой не познава бъдещето — каза другарят му, макар че изражението му леко се промени. — Но подозирам, че отново ще се срещнем с Ордата или нейния свят.
— Надявам се да грешиш — отвърна Туралиън. — Но, ако си прав, ние ще сме тук и ще ги чакаме. И отново ще ги прогоним, както вече направихме веднъж. Този свят е наш и нека Светлината ни пази сега и завинаги.
Магьосникът се засмя.
— Благородно изказване, добри ми Туралиън — подразни го той. — Може би точно това ще изваят на статуята ти, когато му дойде времето.
— Статуя? — Туралиън се засмя. — Какво би могъл да направи който и да е от нас, за да заслужи статуя?