Гул’дан разклати глава, опитвайки се да събере мислите си. Още бе замаян, объркан, а след като чу и думите на Чо’гал, определено реши, че моментът не е подходящ за загуба на яснота. Но това, което му каза огърът, го обърка повече. Някой е убил Блекхенд? Унищожил е Съвета в сянка? Това бе лудост!
— Кой? — изрева той, извръщайки глава към Чо’гал над широките рамене на воина, който го държеше. — Кой направи това?
Но Чо’гал беше забавил крачка, а по двете му лица бе изписана изненада и страх. Гул’дан се обърна напред точно когато мощната фигура се появи пред него. Виждайки огромния воин в черна броня, държащ с лекота огромния черен боен чук, Гул’дан моментално разбра. Дуумхамър.
— Значи се събуди — Дуумхамър сякаш изплю думите, когато воините спряха пред него.
Те изведнъж пуснаха ръцете на Гул’дан, той не успя да се удържи и се свлече на земята. Паднал на колене, той погледна нагоре и с мъка преглътна, виждайки чистата ярост и омраза в очите на пленителя си.
— Аз… — започна Гул’дан, но Дуумхамър го отряза, като го зашлеви с опакото на ръката си толкова силно, че го засили няколко метра назад.
— Тишина! — изръмжа новият водач на Ордата. — Не съм ти позволил да говориш!
Той се приближи и повдигна брадичката на Гул’дан с върха на страховитото си оръжие.
— Знам какво си направил, Гул’дан. Знам, че си контролирал Блекхенд, ти и твоят Съвет в сянка. — Той се изсмя, а острият звук бе изпълнен с горчивина и отвращение. — О, да, знам за тях. Но сега уорлоците ти не могат да ти помогнат. Много от тях са мъртви, а малкото, които оцеляха, са оковани и под наблюдение.
Дуумхамър се наведе по-близо.
— Сега аз водя Ордата, Гул’дан. Не ти, не уорлоците ти. Дуумхамърът11 ги води. Край на безчестието! Край на предателствата! Край на измамите и лъжите! — Дуумхамър се изправи в целия си внушителен ръст, извисявайки се високо над Гул’дан. — Дуротан умря заради твоите схеми, но той ще остане последната ти жертва. И ще бъде отмъстен! Няма повече да водиш хората ми от сенките. Няма повече да контролираш съдбата ни и да ни използваш за собствените си долни цели! Орките са свободни от теб!
Гул’дан се разтрепери и напрегна мисълта си. Той знаеше, че Дуумхамър може да се окаже проблем. Мощният оркски воин бе толкова интелигентен, толкова почтен, прекалено почтен, за да бъде манипулиран. Той бе заместник-командир на Блекхенд, силния вожд на клана Блекрок12, когото уорлокът бе избрал за пионката, която да поведе Ордата. Блекхенд бе изключителен воин, но се мислеше за много умен и така бе твърде лесно подмамен и контролиран. Гул’дан и неговият Съвет в сянка бяха истинската власт, а Гул’дан контролираше Съвета толкова лесно, колкото и самия Военачалник.
Но не и Дуумхамър. Той бе отказал да ги последва, проправяйки свой собствен път с безумна страст, която се равняваше единствено на верността към народа му. Очевидно бе прозрял какво се случва зад кулисите, бе осъзнал покварата. И когато е видял достатъчно, и повече не е можел да търпи, просто е действал. Явно Дуумхамър внимателно е подбрал точния момент. Докато Гул’дан не е можел да му се пречка, Блекхенд е станал уязвим. Не е ясно как е разбрал къде се събират членовете на Съвета в сянка, но явно ги е открил и е успял да елиминира повечето от тях. Но е оставил Гул’дан, Чо’гал и кой знае още кого. И сега стоеше пред вещера, вдигнал чук и готов да го унищожи.
— Почакай! — извика Гул’дан, вдигайки инстинктивно двете си ръце в опит да предпази лицето си от удар. — Моля те, умолявам те!
Дуумхамър се спря.
— Ти, великият Гул’дан, се молиш? Много добре, куче, моли се! Моли се за живота си!
Воинът не свали чука си, но не го и стовари върху него. Поне още не.
— Аз…
Гул’дан го мразеше. Мразеше го с такава страст, каквато досега не бе изпитвал. Но знаеше какво трябва да направи. Дуумхамър също го мразеше, заради смъртта на стария си другар Дуротан и превръщането на орките от мирни ловци в яростни воини. При най-малкия порив този чук можеше да се стовари върху главата му и да се покрие с кръвта, мозъка и косата му. Той не можеше да го позволи.
— Прекланям се пред мощта ти, Оргрим Дуумхамър — най-накрая успя да продължи той, изричайки всяка дума силно и ясно, за да го чуят всички наоколо. — Признавам те за Военачалник на Ордата и ти се заклевам във вярност. Ще ти се подчинявам във всичко.
Дуумхамър изръмжа.