— Това е Даларан — обясни той. — Домът на Кирин Тор и магьосниците. Моят дом, преди да ме изпратят при Медив.
— Може би ще има време да се върнеш там, макар и за кратко — предложи Лотар. — Но засега трябва да се фокусираме върху Столицата.
Той отново се загледа в бляскавия град.
— Да се надяваме и разумът на хората тук да е толкова внушителен, колкото домът им.
Той пришпори коня си в галоп и се спусна надолу към гората Силвърпайн, а Вариан и магьосникът го последваха заедно с останалите мъже с каруци.
Два часа по-късно те достигнаха портите на града. На входа стояха стражи, въпреки че двойните порти бяха отворени и достатъчно широки, за да могат през тях да минат три каруци, наредени една до друга. Стражите ги бяха забелязали доста преди да стигнат до портите, както и един мъж, който пристъпи напред. Той носеше пурпурна мантия върху лъскавия си нагръдник, а бронята и шлемът му имаха позлатена украса. Маниерът му бе вежлив, дори уважителен, но Лотар успя да забележи, че мъжът спря на няколко метра от тях, само на меч разстояние. Той положи усилие да се успокои и да игнорира тази неуместност. Това не беше Стормуинд. Тези хора не бяха опитни воини, закалени в непрекъснати битки. Никога не им се беше налагало да се борят за живота си. Поне още не.
— Заповядайте и бъдете добре дошли — каза капитанът на стражата и се поклони. — Марк Редпат ни уведоми за идването ви и за бедата ви. Кралят ви очаква в тронната зала.
— Благодарим — отвърна Кадгар и кимна.
— Хайде, Лотар — добави той и пришпори коня си. — Знам пътя.
Те продължиха да яздят през града и се придвижваха лесно по широките му улици. Кадгар явно наистина познаваше пътя и нито веднъж не забави и не спря, за да попита за посоката, и накрая стигнаха до самия дворец. Там оставиха конете си на няколко от мъжете, които щяха да се погрижат за тях. Лотар и принц Вариан вече бяха започнали да изкачват широките стъпала към двореца, когато Кадгар ги настигна.
Те преминаха през външните порти и влязоха в широкия двор, който приличаше на външна зала. От всички страни имаше ложи, които сега бяха празни, но Лотар бе сигурен, че в празнични дни са пълни с хора. В отсрещния край следваха още стъпала, които водеха до портите към самата тронна зала.
Залата беше внушителна, куполът на тавана се издигаше толкова високо, че краищата му се губеха в сенките. Залата бе кръгла, със сводове и колони от всички страни. От стъклописа в центъра на тавана се стелеше златна слънчева светлина и осветяваше сложния символ на пода. Той представляваше плетеница от няколко различни по големина кръга, в средата им имаше триъгълник, в който бе вписан най-малкият кръг, съдържащ символа на Лордерон. Имаше и няколко високи балкона и Лотар предположи, че те са за присъстващи благородници, но имаха и стратегическа стойност. От там няколко стражи с лъкове можеха лесно да се прицелят във всяка една точка от залата.
Точно зад символа на пода се намираше голям кръгъл подиум, а концентричните му стъпала водеха до огромен трон. Самият трон сякаш беше изваян от блестящ камък, с всичките му ръбове, гладки части и вдлъбнатини. В него стоеше мъж — висок и едър, русата му коса бе леко прошарена, бронята му проблясваше, а короната му бе заострена и наподобяваше по-скоро шлем с шипове. Лотар веднага разбра, че това бе стабилен крал — крал като Лейн, който не би се поколебал да поведе битка, за да защити хората си. Тази мисъл го обнадежди.
Присъстваха и други хора — местни, занаятчии, дори селяни, които стояха с лице към подиума, но на достатъчно разстояние от него. Много от тях държаха разни неща, пергаменти, дори храна, и бързо и мълчаливо направиха път на Лотар и Кадгар.
— Да? — призова мъжът в трона, когато двамата наближиха. — Кои сте вие и защо сте дошли при мен?
А-а. Дори от тук Лотар можеше да види странния цвят на очите на краля — преливащо синьо и зелено. Те бяха остри и ясни и това още повече обнадежди рицаря. Пред него седеше мъж, който вижда ясно и точно.
— Ваше Височество — започна Лотар и дълбокият му глас леко се разнесе из широката зала. Той се спря на няколко крачки от подиума и се поклони. — Аз съм Андуин Лотар, рицар на Стормуинд. Това е моят спътник Кадгар от Даларан.
От тълпата зад него се дочу тихо шушукане.
— А това… — той се обърна, за да може кралят да види Вариан, който стоеше плътно зад него, притеснен от тълпата и странната обстановка. — Това е принц Вариан Рин, наследник на трона на Стормуинд.