Той се обърна към най-близкия моряк.
— Вържете го и го хвърлете в ареста. И потърсете други оцелели. Колкото повече доказателства имаме, толкова по-бързо Перинолд ще увисне на въжето.
— Да, сър!
Моряците отдадоха чест и се заеха със задачите си. Отне им още един час, за да се уверят, че във водата няма повече оцелели. Бяха открили още трима мъже и всичките потвърдиха думите на първия. Във водата продължаваха да плуват множество орки, но тях ги оставиха да се удавят.
— Потегляме към Саутшор — каза Праудмуър на кормчията, след като и последният предател от Алтерак се качи на борда. — Ще се присъединим отново към армията на Алианса и ще докладваме за успеха си и измяната на Алтерак. Отваряйте си очите за онези оркски кораби, които успяха да избягат.
После се обърна и се насочи към каютата си, където най-накрая можеше да се отдаде на скръбта си. А след това щеше да напише писмо до съпругата си, за да я извести за загубата на първия им син.
Деветнадесет
— Няма да дойдат.
Младият Тарбек се обърна, сепнат от внезапното изказване на вожда си.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
Дуумхамър се намръщи.
— Останалата част от Ордата няма да дойде.
Тарбек се огледа.
— Но ти ги изпрати чак на другия край на Голямото море — отбеляза внимателно той, стараейки се да не разгневи висшестоящия. — Ще са им нужни дни, за да се върнат.
— Те имат дракони, глупако! — Дуумхамър вдигна юмрук, удари Тарбек в лицето и го запрати назад. — Ездачите на дракони трябваше да пристигнали преди няколко дни, за да ни информират за напредването на войските! Нещо се е случило! Флотът го няма, заедно с по-голямата част от хората ни!
Тарбек кимна и потърка бузата си, но не каза нищо. Нямаше нужда. Дуумхамър знаеше какво мисли заместникът му — ако не беше изпратил клановете след Гул’дан, сега нямаше да имат такъв проблем.
Дуумхамър изскърца със зъби. Защо никой друг не можеше да осъзнае причините за решенията му? През последните няколко дни беше срещал същия този поглед у всички останали орки, още откакто заповяда оттеглянето от Столицата. Портите вече бяха започнали да се пропукват и се поддаваха с всеки следващ удар на тарана. Градската защита отдавна бе изчерпала запасите си от олио и ги заливаше само с гореща вода. Всички сили на Алианса бяха отблъснати на другата страна на езерото. Много малко им оставаше да победят! Още ден, най-много два и градът щеше да се пропука. А той отпрати армията, оставяйки твърде малко хора, които да довършат битката тук.
Алианса също не се забави да се възползва от внезапния обрат. Когато Блекхенд поведоха клана си настрани, човеците веднага започнаха да прииждат по моста, покосиха останалите оркски защитници и се изсипаха на бойното поле. Орките се оказаха приклещени между кавалерията и пехотата от едната страна и защитата на града — от другата. И нямаше изгледи да получат подкрепление. Щяха да минат дни, дори седмици, преди останалата част от Ордата да се върне, точно както твърдеше Тарбек, и то, при положение че успееше да се справи с Гул’дан и огрите му, и каквато друга защита си беше осигурил за измяната. Воините, които бяха хванати в капан в планините, вече бяха смятани за мъртви или убити от човеците, които са превзели проходите им. Битката остана в ръцете единствено на орките, които се намираха пред градските стени.
Затова Дуумхамър нареди да отстъпят. Той се надяваше да срещнат някой друг клан по пътя си, но поне драконите трябваше вече да са пристигнали. Със сигурност нещо се беше объркало. И той винеше изцяло Гул’дан за това. Дори уорлокът да не беше убивал лично воините на Ордата, предателството му накара Дуумхамър да раздели войските. Беше принуден да го направи. Той се бе заклел на духовете на предците, че няма да позволи на орките да продължат по пътя, по който бяха поели. Той щеше да използва всички възможни средства, за да се бори с покварата, с жаждата за кръв и постоянни зверства. Победата във войната не бе от значение. Оцеляването им нямаше да значи нищо. Без чест те бяха просто животни, по-нисши дори от животни, защото имаха потенциал да бъдат много повече, имаха благородна история, а бяха захвърлили всичко заради кръв, битки и омраза. Ако беше позволил на Гул’дан да избяга безнаказано, щеше да е виновен, че е разрешил и дори поощрил подобно себелюбие и така щеше да е донякъде отговорен за по-нататъшното падение на цялата раса.